Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03 22:32 - Приключенията на Анджела
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.03 22:54


Анжела момиченце на четири годинки с коси като ангел, руси и къдрави с живи и игриви сини очи, тичаше по сипкавите пътеки от слюда и пясък, които се изкачваха ту нагоре, ту слизаха надолу по снагата на селото. Тя рястеше при баба си Донка, в село Игралище, а родителите и живееха в София и често нямаха време и възможност да я вземат, защото гледаха братчето и, което беше бебе. Тя обичаше баба си и често и помагаше. Един ден дядо и Иван на когото беше взела сините очи, я заведе в мазето и там тя видя много смачкани сливи и попита дядо си:
- Дядо, какво е това?
- Това дядо са джибри, от тях се прави ракия.
- Какво е ракия дядо?
- Ракия е силна огнена вода, която не е за малки деца.
- А, големите силни ли стават от нея, сигурно бълват огън дядо?
- Ами може да се каже. - подсмихваше се дядо и Иван.
После Анджела загуби интерес към джибрито и когато излязоха отвън отново се загледа в старата дървена къща без ограда от другата страна на пътя. В нея сякаш никой не живееше, но над прага висеше един стар хлопатар. От време на време издрънчаваше от вятъра. Понякога и се струваше зловещо. Мислеше си, че баба Яга наднича зад пердетата и за това не смееше да приближи до къщата. Една ранна сутрин тя отиваше до външната тоалетна и на връщане забеляза две деца пред страшната къща. Отваряха и затваряха вратата и и сякаш се гонеха. Тя се оживи и не се усети как е зяпнала с отворена уста. Двете деца щом я видяха в миг се затичаха към нея.
- Здравей. - каза момчето и протегна ръка.
- Здравей. - направи същото и момиченцето, което може би беше с една година по-голямо от нея.
- Здравейте. - отвърна им и Анджела и се засмя подавайки им ръка. После попита. - Вие тук ли живеете вече?
- Не, ние сме от Благоевград идваме тук от време на време с мама и татко за да видим бабите на мама. А ти тук ли живееш?
- Сега да. Мама, татко и малкото ми братче са в София и нямат време и за мен, за това съм тук при баба и дядо.
- Има ли много деца в селото. Имаш ли приятели?
- Имам двама приятели от долната къща, те са две момчета. Иначе обичам да седя при бабите на пейката и да ги гледам как предат и въртят вретено и насукват прежда от вълна. - тя често говореше като възрастен и всички баби от селото обичаха да седят с нея на раздумка.
- Искаш ли да бъдем приятели? - попитаха двете деца в един глас
- Да разбира се, аз се казвам Анджела, а вие?
- Аз съм Милен, а това е Снежина.
- Елате ще ви покажа извора, ще вземем и Велизар и Павел. Не знам дали ще излизат, ще питам баба Верка. - После се затича и тревите се заудряха в голите и крачета, а Милен и Снежина я последваха.
- Велизар е болен и играе в стаята си на войници, но Павел ще дойде с вас. - каза баба Верка - Само да си излапа попарата и идва. Е, влезте де, влезте. Искате ли нещо сладичко? Вие чии сте деца? - попита новите приятели на Анджела баба Верка.
Те и разправиха и после четирите деца излетяха като ято от къщата и се втурнаха към извора, където се заиграха и целите се намокриха в студените води. После се прибраха шляпащи и оставящи мокри следи след себе си. За пръв път се престраши да влезе в къщата от другата страна на пътя и видя, че е съвсем обикновена къща с легла и кухня с печка на дърва, това успокои бурната и фантазия и малко я разочарова. Минаха две забавни седмици до деня, в който майка и не дойде и не я прибра, а тя не разбра защо. Гледаше през прозореца на автобуса и въпреки четиригодишната си възраст вече знаеше, че повече няма да види любимата си баба. Сълзите течаха от очите несъзнателно и тя повтаряше:
- Искам при баба, искам при баба!
Баба и я гледаше с любов и и махаше от пътя. Повече наистина не я видя.
Мина известно време и Анджела заживя в столицата, където се сприятели с децата пред блока. Детската градина се намираше в нейния вход и тя слизаше от петия етаж сама и направо влизаше в детската градина всяка сутрин. Там и се случиха разни истории, които тя свързваше с най-добрата си приятелка Боряна. Бяха приятелки до деня, в който Боряна не я оскуба, а Анджела не я бутна. Всичко щеше да е наред, ако Боряна не падна и не изгори главата си и част от косата си на включения радиатор. Така след това и стана тъжно да ходи на детска градина.
Всяко лято започна да ходи с майка си и баща си на Михайловград. Точно преди да стане първи клас, беше там с  родителите си, когато те решиха да я изпратят на лагер във Вършец. Бяха се събрали цялото семейство около масата и хапваха селски кюфтета със салата и пиеха червено вино с лимонада.
- Искаш ли лимонатка на баба момичето? - питаше я баба и. Тя искаше да и сложат и малко от винцето.
- Искам и една капка вино, само една, моля, моля, моля!
- Ами добре, но само една.- и баба и сипваше в лимонадата една капка домашно вино, колкото да придобие цвят. По едно време майка и я извика:
- Утре най-красивото момиче заминава на лагер.
- Какво е там и аз нали ще съм най-хубавата там?
- Ти винаги си най-хубава! - каза майка и като я погали по главата.
- Да, аз ще съм най-хубавата!
- Ще има и други хубави деца, няма да си само ти. - каза леля и
- Няма да има. - каза сърдито Анджела врътна се на пети и се прибра в стаята разплакана. После любопитството я загложди и тя отиде да попита майка си:
- Мамо, а ще има ли много деца?
- Да, ще има и по-малки и по-големи. Ще ти е интересно.
Така на следващия ден я качиха на автобус пълен с много деца и две възпитателки. Когато стигнаха в лагера ги строиха в големия двор:
- Всички сте се събрали тук за да сте приятели и да се разбирате. Всеки ден ще ви будим за закуска и ще имате физзарядка. После ще ви водим на екскурзия , а след това ще обядвате. Следобяд от два до четири задължително по стаите за следобеден сън. След леката следобедна закуска има артистични кръжоци и всеки трябва да си избере един за да участва в представлението в последния ден от лагера. После е вечерята в шест часа. Имате два часа след вечеря да поиграете в двора и после всички по леглата.Ако имате въпроси се обръщайте към възпитателката, която отговаря за вас, а ако не се чувствате добре към сестрата. Сега ще заведем всеки от вас до стаята, в която ще бъде настанен с още пет деца. После ви чакам отново тук ще има посрещане. Анджела имаше богата фантазия и си представяше какви ли не неща. Майка и и беше чела книжката за Пипи Дългото чорапче и тя вярваше, че могат да играят на нещотърсачи. Нещата щяха да са чудесни. Обаче тя не можеше да предположи какво ще се случи. На следващия ден играха физзарядка, която завърши с високи подскоци, закусиха и тръгнаха на екскурзия из Вършец. Майка и и беше дала пари да си купи каквото иска и тя през целия път си мислеше как ще си купи дъвки идеал, паста за зъби с вкус на дъвка, която ще изяде цялата. Майка и, не и даваше да яде пастата за зъби, а сега нямаше да може да я спре. Купи си и дъвки и паста, която изяде още по пътя, както си взе и един шампоан Кря-кря. Следобяд се включи в пиеската за "Косето-босето". Тя беше Косето босето. Дните минаваха в игри и закачки. Даже имаха карнавален ден и тя се облече като Пипи дългото чорапче. Едни по-големи момичета и направиха плитките и нарисуваха луничките и тя се вживя в ролята си, като непрекъснато откриваше разни неща по земята. Даже се опита да вдигне един дънер, но като не успя просто си представи, че го е вдигнала. Всичко щеше да е чудесно, ако една вечер с момиченцето, с което спяха легло до легло не решиха да си играят на фризьорки и Анджела не изсипа целия шампоан Кря-Кря на главата му. Анджела започна да върти дългата кестенява коса на момиченцето, като си представяше, че това е гел за коса и като и навърти кока той ще застане така. Вместо това обаче по косата на момиченцето се появи много пяна. Тя пусна чешмата в банята и донесе чаша вода, като се опита да махне пяната, но косата още повече се разпени. Тогава момиченцето, което се казваше Росица се разрева и през сълзи стана и излезе от стаята. След малко се върна с възпитателката, която я попита:
- Сега ми покажи кое дете нарави това? - и Росица посочи Анджела, която изобщо не осъзнаваше какво толкова е направила.
- Ще се измие, нали е шампоан. - каза тя
- Утре ще се разправяме с теб. - каза строго възпитателката и излезе с разреваната Росица от стаята за да и измие косата.
Анджела се легна и чакаше дълго Росица да се върне в стаята, но не можа да я дочака и заспа.
На следващата сутрин вместо физзарядка ги събраха на двора и възпитателката разказа на всички какво е направила Анджела:
- Това дете, което изглежда толкова добро е изсипало цял шампоан върху косата на Росица. Понеже нямаше топла вода едва сме и измили косата със студена и сега Росица е с температура. За това за наказание Анджела се прибира още днес в къщи. Вече сме се обадили на родителите и да дойдат да си я вземат.- Така за Анджела лагерът приключи по-бързо от очакваното.
Лятото свърши и тя тръгна на училище в първи клас. Тя и семейството и се бяха преместили да живеят в друг апартамент в същия квартал и училището и беше близо. За това още на втория ден майка и я пусна сама да отиде и сама да се прибере от училище. Двамата и родители работеха през деня, а брат и беше в детската градина зад блока. Тя  веднага се запозна с новите деца в училището и не можа да сдържи буйната си фантазия и да не блесне. Още на третия ден им разказа история, която от нейната уста звучеше правдива, защото тя като я разказваше си вярваше:
- Знаете ли, че белите камъчета са джуджета, а перата от гълъби са феи и ако сложите камък или перце под възглавницата си през нощта те ще се превърнат в джудже или фея и ще ви изпълнят желанията. - Тя разказваше увлекателно и дори когато Васко и каза:
- Не, това са измислици. - тя го погледна в очите и каза с твърд глас:
- Защо не провериш за да видиш, че не са?
Всяко дете си взе бяло камъче или перце и на следващия ден всички я мразеха, защото ги беше подвела. Ами такава си беше Анджела и такава растеше фантазьорка и пакостница и в живота и имаше още много истории, като тези. 



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 127134
Постинги: 124
Коментари: 130
Гласове: 1070
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31