Човекът, който не можеше да спи

Денят се сливаше с нощта, всичко беше като една безкрайна въртележка. Той сутрин отиваше да работи на строежа, вечер не се прибираше, а отиваше да охранява един паркинг. Животът му минаваше между тези две работни места. Сам си беше решил да живее така, защото не можеше да спи. Нито за миг не затваряше очи и така вече четиринадесет години. Един ден колегата му каза:

• Ей, приятел, ти можеш да кандидатстваш за рекордите на Гинес, като човек, който никога не спи.

• Мислиш, ли, че това има някакво значение за някого?

• Разбира се, ще се прочуеш и ще идват да те виждат всякакви хора. Може би ще срещнеш и някоя жена.

• Ти от къде знаеш, че жените ме интересуват?

• Добре де някой мъж?

• Не и мъжете не ме интересуват.

• Тогава защо работиш толкова много?

• От скука. Имам си всичко, но животът е скапана работа.

• Това е, защото нямаш жена и деца...

• Ами, майка ми като имаше шест деца и накрая се обеси , това направи ли живота ѝ по-смислен?

  Тогава колегата му замълча за известно време и после попита:

• Ти от тогава ли не спиш?

• Това важно ли е за теб за да ти отговоря?

  Колегата му разбра каквото трябваше и просто си замълча. Стана му мъчно за човека, който никога не спи.

  Човекът всъщност не се интересуваше от нищо. Той просто беше решил да работи до когато може, а парите му щяха да отидат за  дома за сираци, в който сестра му стана звездичка завинаги. Той цял живот щеше да носи вината, че не беше успял да я измъкне навреме.

           Една вечер му се привидя тя, неговата сестра. Той вървеше както обикновено до паркинга и изведнъж тя се зададе срещу него. Той замръзна на място и я изчака да се приближи за да няма съмнение, че е тя. Тя беше, спря точно пред него, същото момиченце на десет години с немирни коси и дори му заговори:

• Скъпи мой братко, ти нямаш вина за това, че майка ни се обеси, нито, че аз не случих. За мен ти си най-добрият батко и трябва да продължиш да живееш. Доста дълго ти помагах да оцелееш в това състояние без сън, но виждам, че наближават други времена и очаквам от теб да намериш своята половинка за да намериш отново мен. - След това сестра му изчезна.

  Той стоя няколко мига като вцепенен и после отново се запъти към паркинга. Тази нощ се чувстваше все едно някаква тежест е паднала от гърдите му. На сутринта се събуди и не можеше да повярва , че е заспал. Около него се бяха събрали журналисти, лекари и полиция и той разтърка очи и попита:

• Какво става?

• Извинете господине, но вие сте спали тук четиринадесет дни непробуден сън. Никой не можеше да ви помести и всички ние искаме да разберем каква е вашата история?

  Човекът, който не можеше да спи само се усмихна и каза:

• Време е да се променя. Благодаря, че сте тук за да ви кажа! Аз от днес ставам човек като всички останали и да знаете ерген съм.

  След това стана и се запъти към къщи. Неговият дом го очакваше мрачен и непригоден за новия му живот. Той тепърва трябваше да мисли какво ще го прави. Това не го притесняваше, имаше достатъчно пари. Другото не закъсня, защото на човек му е писано това, което го очаква. Човекът, който никога не спи заспа и на сутринта вече имаше свое семейство, а дъщеря му, много приличаше на неговата изгубена сестра ...