Днес да си неизвестен писател в България е чисто предизвикателство или по-скоро лукс. Ако си средностатистически българин задължително трябва да имаш един основен доход и да спестиш средства  за да издадеш своя книга. Можеш да си позволиш да участваш в сборници на издателства, които нямат разпространение в книжарниците и нямат сключени договори с книжните борси. Много книжарници, да не кажа, че почти не се намират такива, които биха разпространили книги закупени от самия автор. Книжните борси от своя страна слагат много голям процент печалба за тях и авторите с малък тираж от издадена книга остават не само без печалба за своя труд, но и на загуба. Въпросът е, че не получаваш нищо материално за своя труд, даже напротив плащаш си за да те включат в тези алманаси и сборници. После всичко зависи от добрата воля на автора и от това дали има възможност сам да разпространява. Един автор, който е издал собствена книга в малко издателство без разпространение става агент на самия себе си. Той трябва да търси начини да представи и да продаде своя труд. Значи освен автор, той трябва да е рекламен агент и търговец. Това не се отдава на всеки автор и за това много чудесни книги остават непрочетени. Много автори се отказват да издават самостоятелни книги в България, когато виждат тази порочна система. Издателствата искат пари за редакция, корекция, корици, предпечат и печат... Ако имаш спонсори е добре, но ако като автор вложиш собствените се средства в някакъв малък тираж ти просто нямаш шанс да достигнеш до много читатели и наистина да се издържаш от своето творчество. Намират се добри хора, които ти подават ръка за представянето и за рекламата, но ако имаш късмет и истински приятели, иначе просто не става. Големите издателства не издават неизвестни автори или работят на избирателен принцип. Рядко се случва един неизвестен автор да се издържа от труда си. Той трябва много да се е постарал за това и да има нужните качества в области, които да му подпомогнат тази реализация. Издателствата също не са виновни, защото трябва да бъде оценен и техният труд за да могат да съществуват и да извършват своята дейност. Нишата литературни агенти в България не е застъпена достатъчно.  Няма или почти няма такива хора и организации, които да се грижат за визията и популяризирането на авторите от самото начало, като за труда си да получават процент от продажбите, които са успели да реализират. Вярно е, че пазарът е залят с книги и никой не е длъжен да казва на другите своята формула за успех, но все пак не би следвало издаването на написаното да изглежда като една разточителна прищявка за автора.  

така е, уви!