Не ми разказвай колко си вървял,
за да намериш капчица любов,
не казвай и какво си ти видял,
за да чуеш от сърцето зов.
Щом си тук на мен се облегни,
да отнесе реката миналото остави,
от моите очи искрите приеми
и своята искра ми подари!
Да се сипем в чашите севда̀
и да се нарисуваме в пътека,
да оставим там една следа,
вървяна дълго, но полека!


* севда̀ – любов, изгора