Сутрешни страници - упражнение, в което трябва сутрин да напишеш по три страници независимо от съдържимото в тях. Просто за да тренираш писане. Това упражнение е от книгата "Пътят на твореца" с автор Джулия Камерън.

     Денят ми започва с чаша кафе. Това е един своеобразен ритуал за мен. Без кафе сутрин съм като сомнамбул. Протягам се, казвам си сутрешната молитва. Минавам за тоалет през банята, изяждам една ябълка и си правя кафе на кафемашината. После започвам да скролвам в нета. Днес ми попадна едно видео за това как едни са Пенки, други са успели, защото не ги мързи. Едни са с нокти и тичат по стадионите, а други седят по площадките с безпризорните си деца пушат, пият бира и се оплакват. Едни завършват журналистика и имат правилна артикулация, стойка и излъчване, а други имат дебели плешиви мъже и работят в държавната администрация. Замислих се. За пръв път попадам на тази дама избълвала толкова много от своята обида от съответните хейтващи Пенки. Обаче моите проблеми нямат нищо общо с ноктопластики, тичане в парка и обиди от махленски тип. Реших да споделя с приятеля ми, защото ме попита. Гледахме се на камера и се наслаждавахме на извивките и усмивките си и си разказвахме какво ли не. Какво ще правим днес, какво правихме вчера и така нататък. За горната дама установихме, че “всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие”. Тоест каквото повикало, такова се обадило и освен да предизвика Пенките друго няма да стане. Ще разлае кучетата както се казва. Освен това обижда държавната администрация, която в устата и звучи като, че ли само мързеливи Пенки работят в нея. Това е една голяма част от хората. Все тая. Всъщност установих, че това не ме вълнува. Моите проблеми се свеждат до моите лични преживявания свързани с доверието между мен и децата ми. Установих, че съм с желания да контролирам всичко свързано с живота им. Това не е добре, тази липса на доверие, че някое от децата ми ще се справи по-добре ме притеснява. Изследвам себе си, за да се подобрявам и като отношение и като възприятие. Та моите нокти са с упадъчен лак в два цвята и на приципа тука има -тука нема ама не ми дреме особено. Да тичам в парка сутрин, офф, забрави.Да хейтя още по -малко ще ме видиш. Значи поне знам, че няма опасност да вляза в кюпа, където съм тагната като “Пенка № 16 453” например ;). Все ми е тая коя Пенка ще съм, важно е какво ще правя от остатъка на  деня, от остатъка на живота и дали ще се наслаждавам дали ще имам някакъв принос, дали ще сътворя нещо смислено ...Вълненията ми не са насочени много към физиката, въпреки, че и тя е важна за здравословно самочувствие и здраве. Изтръсках това впечатляващо насоляване на Пенките от ума си и реших, че днес е поредният ден от остатъка на живота ми и аз като “капка, в която е целият океан” - Башар, ще се постарая да съм част от океана и просто да съществувам! Сутрешните страници са полезни. Тренирам си пръстите да се движат по клавиатурата и се опитвам да разгадавам долитащите мисли и моите и на хората. Все тая какво ще правиш, важно е да не си създаваш блато, освен ако не искаш да си блатна принцеса. Все пак и нравоученията като това по-горе не са плюс и водят до пляс, а може и до мляс ;)))))голям праз, имах си хас офф, спрете меее...  Щее артикулирам пред огледалото с черпак в ръка, Ще се тъпча с мисли за несвършени дела,  От мислите си пътека към утре ще тъка    И ще тъкмя за през океана от мечти кола ...   Не съм шофьор, не съм строител на деня Не съм и домакиня толкова добра, Не мога друг за своята участ да виня, За това най-кротко плодове от вчера си бера ;))) И те така ...  

Моят софийски професор ме пита: пишеш ли? Да, по принцип- когато съм на кеф и особено след 1-та бира. Но много бих искал да пиша за поддържане не формата всеки ден (стига да съм на кеф). Така е и с готвенето. След службата (готвач-какво друго?) се бях пристрастил към пиците и така ми минаха трите чужбини (20 г) . Сега отварям френската книжка и след час всичко е сервирано , виното подбрано и темперирано. Де да беше така и с писането!

Писането за всеки означава нещо различно. За един е отговорност, за друг разтоварване, трети си мисли, че е написал бестселър. Ами хора всякакви и възгледи различни. За мен писането е нещо като дишане. Обичам да го правя и за това го правя под всякаква форма. Не се мисля за нещо, просто си пиша. От думите ти излиза, че писането трябва да е нещо като подреден свят, нещо като перфектна комбинация, нещо като професия и да поднасяш на хората най-доброто от него. Всъщност писането е и споделяне. Как щях да разбера как мислиш ако не ми беше написал това? Виждам, че имаш блог, което само по себе си означава, че и ти пишеш. Явно перфекционизмът е важен за теб, а пишеш след първата бира ;) Ами да писането е и отпускане, дори изпускане, даже и експлозия. Зависи. С писане галиш, биеш, хвалиш, порицаваш, издигаш, снижаваш и за това е отговорно. Така е, то може да е инструмент или оръжие. Благодаря за прозрението!

Че от написаното нещо следва.. даже се (подразбира) още при самото написване какво ще е-сладко, горчиво или.. болезнено за гърба! И защо да "поднасям" най-доброто? Да не би някой да е платил за него?! Не. Ще поднеса най-ужасното и непотребното, защото ТУК всички го получават БЕЗПЛАТНО. Поне да им е гадно.. а може би, на мен ще ми стане достатъчно ГОТИНО, за да си декантирам в каничка някоя рядка и скъпа бутилка???

Разделите са за това. Всеки пише онова, което го вълнува. "Лични дневници" няма много значения. Може би животът е кораб, който лешкат вълните и ще бъде изхвърлен един ден на някой неизвестен бряг. Може пък да е нещо като "спун", който вечно търси нещотърсача в нас. Всъщност не знам, нищо не разбирам. Най-добро или най-лошо писане според моите скромни разбирания няма. Има писане, което ... След прочитането на нещо какво е важно за теб?

И за това се "пише"- малко да "обработиш" моментите преди да са се разпилели на атоми, , леко да "побутнеш" задрямалата овча маса, да "коригираш" нечии тъпи представи, малко да се "поосвободиш"- но основно, за да споделиш своето удоволствие с другите. Какво в момента ми доставя емоции? - ето го, натракано на клавиатурата! Може да не са твоите в момента! Лъжата се усеща на мига- никога не лъжи, още по-малко: писмено! Важна за мен и за теб е истината- а нея я няма в екрана на телевизора!

Одобрих един коментар, който изчезна, как става това?

Разбира се, че истината е пред очите, но понякога хората избират да се заблуждават, защото е по-лесно. Колко му е да изгледаш някой сериал, да коментираш еди кое си предаване и така нататък. Често хората просто изпълняват онова, което смятат за правилно, онова, което са научени да правят от малки. Да се издигат в глупави йерархии, да гъделичкат егоистичните си подбуди да се чувстват значими, успели и с реноме. Да печелят повече, да тежат на мястото си, да служат на все по-утвърдени корпорации, да развиват идеи, които променят и развиват чужди бизнеси. По-лесно е. По-сигурно е да съм на заплата, по-трудно е да работиш здраво за себе си..