Сутрешни страници – упражнение
Самотата е част от ежедневието. Тя понякога е толкова натрапчива. Всеки плува в собствения си коктейл от мисли и не казани думи. Всеки носи умиращото си тяло бързайки за поредното си безсмислено оцеляване за благото на кого? Бог ни е създал голи и голи ще сме пред него …
Хората взимаме ли, взимаме от планетата, а си мислим , че даваме. Крадем си разбиране, крадем си блага, които възприемаме като такива поради общоприети критерии за оценка на битието. Всъщност тази система изключваща взаимност и този глупав „индивидуализъм“ ни пречат да погледнем в очите на другия и да дадем, да нахраним , да сме хората , които искаме да бъдем. Ние оцеляваме „до ръба на тоалетната чиния“ и нито сантиметър повече. Оправдаваме се с проблеми, които сами си създаваме и живеем на гърба на планетата. Всяко друго живо същество, ако имаше думата по въпроса - какъв процент от земята сме облагородили и какъв процент от нея сме унищожили, щеше да ни осъди, без помилване. Ние хората с „великите“ си умове даваме повече на егото си от колкото на каквото и да било друго нещо или дори нищо, или несъществуващо. Ние сме батерии, които хранят с енергия Егрегори, а Егрегорите, които храним растат и стават наши демони, наши господари и наши съдници един ден. А сме пътници … Къде е смисълът на цялата тази блатна история? Какво значи трезво мислене? – Онова което те приземява и ти дава материални алтернативи, с което продължаваш да тъпчеш в материята? Нима това сме дошли да оставим тук? Нима това е решил Господ за нас? Нима трябва да сме едни убийци на време? Какво трябва да се направи? Само въпроси, а отговорът е във всеки един от нас!
 

Имено, оставили сме се на Господ-арите, които сами уж си избираме, да решават вместо нас!