Вратар е Господ за топките от Ада,
а огънят от тях ме разтопява,
от пъкъл в сърцето си те вадя
и гол след гол това ми вкарва.

  Превръщам теб в знамение,
без което да съм вкаменелост,
ти си новото стихотворение,
а за него се изисква смелост!

Ти е дума звук от камертон,
с нея си се спрял в далечината,
чувам ехото от върнатия тон
и запявам песен на луната.

Тя ме слуша в пълна тишина,
знае колко болки са изпяти,
че обичам нося ли вина
и разтварям се като обятие?

Някой ден и ти от там,
може би ще се завърнеш
и с прегръдка вече знам,
света самотен ще обгърнеш!  

Десислава Стоянова-liulina