Какво е реалността,
крехка кутийка от разум,
малко сол и пипер на филия,
все познатия делничен шум?

Какво е реалността,
да гледаш трезво нещата в очите,
гладен да просиш храна
и към двери небесни да не политаш?

Какво е реалността,
някой друг да е крив, че не можеш,
да надскочиш ти своята воля
и страхът, че ще се изложиш?

Кажете какво е тази реалност,
утре може да няма дори и небе,
просто днес живеем с баналности
и сме седнали кьоше до клише?

Може би реалността е илюзия,
в която минава познатият път,
отъпкан от толкова много заблуди,
че прав ни се струва на Хронос ликът?

Ах, какво е реалността,
стъпил здраво на пачки,
избол очите на глупостта,
или вдигнал лозунга Стачка?

Може би реалност е гладът,
този глад, но не за филия,
а за смислени важни дела,
с които да си от тия
Спасители на света?

Какво е реалността
два влюбени носорога
или пък камикадзе за права,
или вярващ в Бога безбожник
забил в гърба ми кама?

Реалност е, че две очи ме гледат
с дума Мамо на уста,
и чакат аз да ги превеждам
за миг към тяхната мечта ...

Реалността е гостенка без име,
която ти мърмори под носа,
че няма полети на твоето име
с приказни, неземни същества.
Нима?

Десислава Стоянова - liulina