Събрах се в прахта на времето,
което само тук съществува,
носех и бремето и стремето,
и даже онова, което ме вълнува.
Приех констатацията като критика
и я сложих на челото си,
омесих с маята на живота питка,
добавих пот, сълзи и капчици усмивка ...
После боса в росните си дни нагазих,
като нестинарка минах и през въглени
и от пътищата криви се опарих
объркана от мисли праведни и пъклени ...
Взех ножиците на съдбата
и накълцах като празен вятър,
на лекомислието си делата,
а на фалша махнах му рогата ...
Сега в дрипи съществувам,
с кърпено сърце и наложен ум,
въпреки, че още негодувам,
че повярвах в сладкия локум ...
Като дим е нишката житейска,
свързваща деня с нощта,
като сън е строфата библейска,
където в рая са мъж и жена ...
Днес от морски възли е оплетен,
всеки следващ даден миг,
ребус от празно и съществено,
дрънчене на ума,а на сърцето вик...

Десислава Стоянова - Liulina