Тръгнах към банята, но забравих да си нахлузя чехли, а по пода черупки от орехи. Това ми се стори странно, толкова много черупки от орехи, от къде се взеха? Целият под покрит с тях, а краката ми станаха на рани. Стигнах до банята криво ляво и там ме очакваше още една изненада, вместо в баня се намерих в гора от ели. На всяко дърво имаше поне около двадесет катерици и всичките чупеха орехи и си хапваха от ядките и сякаш ми се усмихваха. Къде съм? Вероятно сънувам, но тези рани по краката ме наболяваха и реших, че не може да е сън. Тогава явно полудявам. Затворих вратата на банята и отново бях в коридора на апартамента. Тихо се върнах в леглото, а там вместо съпругът ми лежеше една огромна катерица и чупеше орехи. Завих се през глава и се опитах да заспя, явно имах буден сън. Забравих, че трябва да ходя до банята и се опитах да заспя.
Събуди ме алармата на телефона. Станах и какво да видя мястото до мен беше празно, а по пода все още имаше много черупки от орехи. Този път си обух чехлите твърдо решена да проверя какво става в банята. Отворих вратата, а там освен гората от ели и многото катерици стоеше огромната катерица и си миеше зъбите на някакъв поток. Изведнъж ми каза с човешки глас, който много приличаше на този на съпруга ми:
- Скъпа, махни това перде на катерици от главата си, изглеждаш смешно.
Аз опипах главата си и там наистина имаше перде на катерици, гора от ели и орехи, когато го махнах видях съпруга си, който миеше зъбите си в банята. Погледнах към пода в коридора, а там навсякъде се търкаляха играчките войници на сина ми. Ама, че история.
Стана ми хем смешно, хем съжалих, че не влязох в гората за да видя какво ще се случи.  

Това си е чиста да-даистична емоция, импресионистично видение...впечатлен съм и И да вметна...не е толкова дълга приказката, за да си взимам отпуск, за да я чета хех Шегувка, ве Уили...нали помниш лафа...на Алф ()