Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05 16:43 - Дейзи - Код на вселената
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.05 18:03


Понякога Дейзи имаше невероятни идеи. Тя смяташе, че си струва да бъде просто един нормален човек, но съдбата беше решила друго за нея.
Естебан прелетя през стаята и се приземи на метър от нея. Той винаги я изненадваше с появата си. Имаше нещо огнено в него. Въздухът се раздвижи и двамата усетиха, че Питър е наблизо. Онзи грубиян с тъмната енергия, който винаги беше разсилен на някоя зла сила. Нямаше как и този път да не се опита да им навреди. Естебан изчезна за секунди и след малко двамата с Питър си хвърляха огнени кълбета. Дейзи умееше да прикрива, тя просто скри цялата тази реална ситуация от любопитните погледи на хората, те виждаха една обикновена къща и как тя седи на верандата и чете книга. Винаги си оставяше едно око за още хора, които имат шесто чувство. Естебан успя да овладее ситуацията и Питър загуби и тази битка. Той изчезна както се беше появил с поредната заплаха към тях. Дейзи и Естебан се спогледаха и знаеха, че няма да ги остави на мира. Питър е полу човек, но човешкото в него беше трансформирано и подобрено до неузнаваемост.
- Здравей Дейзи! Ще дойдеш ли утре на фестивала на пролетта? – както винаги малката Каролин минаваше с колелото си покрай кокетната къща на Дейзи и слезе от колелото да погали малкия японски хин Чарли. Чарли никога не се отказваше от ласки и от кокал.
- Разбира са Каролин, ще дойда, да видя как те избират за фея на пролетната кралица! – Дейзи обичаше децата, които обичат да живеят в приказен свят, защото нейната реалност изглеждаше доста по-близо до фантастична приказка.
- Дейзи, защо не искаш ти да си пролетна кралица, ти си хубава и разцъфтяла като роза? – Каролин много харесваше сините очи, русите подредени коси и бонбонения вкус за обличане на Дейзи. Дейзи от своя страна, обичаше да изглежда като кукла. Това я вдъхновяваше да си представя, че светът е просто едно прекрасно място, което малките деца като пораснат трябва да опазят от лошите герои в приказките.
Вятърът донесе информацията, която и беше нужна. Светът шепнеше и стенеше под напора на жадните за контрол, за власт, опиянените от собствения си аз издигайки го във величав егрегор. Дейзи трябваше да преодолее тези бариери, прие го като надбягване с препятствия по вертикала на времето. Предизвикателство, което не всички като нея бяха готови да следват и за това имаше разногласия и между себеподобните и. Дейзи бе специален код за специална същност на вселената. Тя не искаше да приеме, че е толкова различна и толкова могъща, но всъщност успяваше да предотврати доста самоунищожители на собствените си светове. Беше ред и на земята. Знаеше достатъчно, на нея не и трябваше много време за да разкодира същността на, което и да е същество, тя нямаше нужда от електронно техника, нито от форми за да борави с материята. Въпреки, че се налагаше да създава такива за да не убие съществата с по-ниска вибрация или да на се побъркат, защото доста от тях не можеха да възприемат повече от реалността в, която пребиваваха, като в кутия със завързани очи, сякаш са ембриони, които създават ограничена реалност на своята утроба, наречена планета. Тя идваше като един същински малък принц и където минеше оставяше отгледана роза в преносен смисъл. Целта и винаги беше една и съща, да помогне за спасяването и развитието на дадена цивилизация, на дадена раса, дори на останал единичен живот на, която и да е планета форма. Тя притежаваше сила и знания, които нито един ум, поне от тези, които беше срещала не можеше да настигне. Въпреки, че самата тя не смяташе, че е повече от, който и да е живот, защото нейната планета беше унищожена и всъщност, тя беше единствената оцеляла, както и Естебан, беше единствен оцелял от неговата планета. Въпреки, че знаеше как да направи теранизация и отново да възстанови планетата си, тя предпочете да бъде мисионер. Чарли също не беше обикновено куче, той все пак разговаряше телепатично и виждаше както нея във всяка реалност, можеше да минава във всяка форма, но тук предпочиташе да е куче. Човеците доста си бяха утежнили ситуацията, повлияни от всякакви същества и създали култ към форми, те се въртяха в един порочен кръг и съзнанието им приличаше на заловен в голяма мрежа улов. Доста работа я чакаше на тази планета. Тя въздъхна, Естебан я придърпа и я целуна страстно. После каза топло:
- Все пак не можеш да отречеш, че тук проявленията на любов са доста приятни!
- Съгласна съм с теб и тя го прегърна. –след тази прегръдка стана ясно, че следваше сливане на всички нива. Тя знаеше, че това е избраният от нея спътник за цял един живот и отвъд този и отвъд всеки свят.
На следващото земно утро, Дейзи и Естебан изпълнени с енергия се приготвяха за фестивала на пролетта. Естествено във всичките му измерения.
Двамата бяха избрали малко село Фло̀рида (на английски: Florida) е село в окръг Монро, щат Мисури, Съединени американски щати, родно място на земния писател Марк Твен, защото в големите градове имаше енергийна защита и те не можеха да се чуват добре и да телепортират изцяло енергията си. Много от градовете бяха опасани с полета, защото определени същества ползваха хората, като реколта, тоест енергия за собствена консумация. Това естествено, беше трудно за приемане от хората. Живеещите под земята Рептили, започваха акция и създаваха сифонните пропадания, точно в периметъра на селото и за това Дейзи и Естебан дойдоха преди година именно тук. Населението се състоеше от четири семейства отказващи да напуснат силно земетръсната и опасна зона. Така, че не се очакваше на фестивала да има навалица.
Дейзи знаеше, че такива места се ползваха не само от хора, за други цели, поради възможността да се изолират от плътната матрица на вестителите. Усещаше, че ако за Каролин фестивалът беше едно разнообразие, за нея и Естебан ще е възможност да разберат нечии планове, да предотвратят пореден замисъл за унищожение или най-малкото да спасят нечии живот. Дейзи искаше да зарадва малката Каролин и с едно щракване се премени в много красива рокля на нежни пъпки цвят със светлозелени листенца, и в косите венец от полски цветя. Естествен аромат на цветя взет от природата и косата и цялата на едри къдрици спусната до кръста. Естебан обожаваше, когато Дейзи се превръща във фея от приказните герои на хорските приказки. Той я прегърна и целуна, след , което двамата полетяха към фестивала, а от страни за всеки човек изглеждаше все едно вървят. Често от другите посетители на земята ги мислеха за Скандинавци, защото макар света да беше голям и шарен както се казва, не всички разумни същества знаеха едни за други. Скандинавците искаха да подпомагат духовното развитие на хората, каквато бе и една от целите на Дейзи и Естебан, но имаха и доста други цели, които обхващаха една доста по-мащабна акция за съхранение и самосъхранение на разумните същества, достигането до пълен капацитет, но както се казва със смирение и разбиране, защото във вселената не съществуваше понятие добро и понятие зло, но целите на използваното познание и в двете посоки беше възможно. За жалост това водеше или до съзидание или до унищожение. Светлата енергия трябваше при всички случай да надделее, а на тази планета много често падаше сянката, с която рептилите се хранеха, страх , омраза, ярост, негативизъм. Използваше се контрол над съзнанието, който обхващаше биологичните единици податливи на този контрол. Колкото по-необразовани и мързеливи потребители бяха човеците, толкова по-лесно рептилите ги ползваха за своя храна. Сивите био роботи изпратени от далечна планета в галактиката пък правеха своите експерименти с човека, сякаш земята за тях беше лаборатория. Анануките някогашните създатели на човешката раса, които я бяха използвали да им копае рудните находища, днес просто си играеха с животите както им харесва. Сякаш планетата беше една огромна електронна игра. Един супер маркет за човешки съдби. На земята освен Дейзи и Естебан имаше и още четири представители на други планети, които им помагаха за решаването на наболелите проблеми. Анастасия, живееше в Сибир, тя покровителстваше градинарите и беше описана от един автор Владимир Мегре, тези негови книги естествено бяха приети като фантастика за повечето хора, а всъщност това бе една истинска история в, която повярва човешко същество. Вторият приел беше Амут бог баща на древен Египет, дошъл от Сириус, който продължаваше да бди над пирамидите, локатори и писти за другите осем пазители. Виалант Тор, който идва от Венера и по начало само води статистика и наблюдава развитието на земляните, но е склонен да помогне в операция „Земя“, и Граф Сен Жермен, описан по настоящем в „Не пипай тази книга“ на автора Ян Ван Хелсинг. Сен Жермен, всъщност има много имена, той обича да предава знанието си на хората, но понякога има мистични събития в дългогодишната му автобиография, паметта на вселената го описва като леко потаен с неопределена планетарна принадлежност. Все пак склонен да участва в мисията на Дейзи.
Двамата почти стигнаха до импровизираното място на, което се провеждаше фестивалът. Освен четирите семейства, бяха дошли и роднините им от други части на Америка и още около двадесет човека, които си търсеха някакви атракции за да си разнообразяват живота. Имаше и един журналист от Канзас сити да отрази събитието в местната преса. Импровизираната сцена на, която Саймън, бащата на Каролина се изявяваше като водещ и дървените пейки закрепени набързо от миналогодишния фестивал. Откритите дървени барове с лимонада, бира и други напитки. Едно виенско колело и украсата от цветя, това бяха символите за празнуване на пролетта. На сцената се качиха една по- една кандидатките за пролетни кралици. Те бяха точно три. По-голямата сестра на Каролин Даяна, и близначките Виола и Зина на другото семейство с момичета. Естествено, че никой не мислеше, че дъщерята на водещия има предимство. Макар, че от друга страна, тя имаше нужните качества. Избраха Каролин и малката дъщеря Моник на третото семейство Дъглас, които имаха още трима сина. Личицето на Каролин грееше, тя се радваше, че е фея и и сложиха импровизирана шапка, пръчица и крила. Двете с Моник, минаха след избраната кралица, обикаляха с нея в кръг на близката поляна, като танцът им много приличаше на Паневритмията на Дънов.
Дейзи знаеше, че Дънов също е един от просветителите на човечеството. Въпреки, че много го набеждават за сектант. Защото умът не вярва в красотата на духа. Защото много хора са загубили връзката си със земята и с природата, не знаят как да се докоснат до нея. Офис цвета и хора, които работят на открито, но дори не забелязват, по какво вървят и къде се намират. Оценката на планетата е равна на нула. Тук засвири и цигулка и флейта и китара. Беше интересна комбинация, но мелодията беше паневритмия за посрещане на пролетта. Фигурите и движенията на кралицата, нейният спътник Дон и двете малки феи, които ги следваха в кръга абсолютно едно към едно. Същите двадесет и осем упражнения за хармонизация. Когато Дейзи ги попита чували ли са за паневритмия, се оказа, че не са. Това беше наистина интересно до къде е достигнало учението на Беинса Дуно, дори в невежеството за това какво е точно този танц. Дейзи беше впечатлена, въпреки, че рядко се впечатляваше. Музиката в комбинация с тези облечени в бяло млади хора с венци от цветя на главата и крилца на феи предизвикваше едно радостно трептене в душата и събуждаше сетивата за красотата на природата, за нейната сила и мощ. Зареждаше с позитивна и хармонична енергия и дори Дейзи видя бялото сияние над въображаемия кръг, които описваха с движението си танцуващите, сякаш величествено изправени почитащи природата млади хора. „ Първият ден на пролетта, първият ден на радостта, първият ден на любовта, носят сила и живот И ОЖИВЯВА И НИ БУДИ С ЛЮБОВ, СТАВАЙТЕ ОТ СЪН ДЕЦА, ПРОЛЕТ МИЛА ВЕЧ ДОЙДЕ, ЦЯЛАТА ПРИРОДА ПЕЕ, СЛЪНЦЕТО ТО ВЕЧЕ ГРЕЙ, НОСИ ЦВЕТЯ И ПЛОДОВЕ …“ Дейзи знаеше цялата песен на Беинса Дуно . Той самият идва от Сириус, място до, което се стремят да достигнат просветлените души. Днес уж все повече хора осъзнават необходимостта от това да развият духа и светоусещането си, но всъщност следват фалшиви учители, а цялата информация е в самите хора. Някак си спят в дълбок зимен сън, непробудно, опиянени от други недоброжелатели, които ще загубят своята храна. Вярно, е че която и да е енергия носи храна за някои други същества. На тази планета има една притча, която подсказва това „ важно е, кой вълк ще нахраниш, дали добрият или лошият“, понятията за добро и лошо съществуват само в световете на формите.
Дейзи усети присъствието на съглашението. После видя сбора на няколко вида извънземни и чу техните планове за действие. Първо ги изслуша внимателно, а после двамата с Естебан веднага си изградиха план за противодействие на негативните планове.
- Ще трябва да съберем талантливите деца на тази земя в Даманхур, за да населим този енергиен паралел с децата на бъдещето, с хората, които отчитат духа пред формата, за онези, които осъзнават своята общност като фрактали на общата енергия. Повече положителност, повече съзидателност пред унищожението.
- Съгласен. Аз винаги съм за твоите светли идеи Дейзи, знаеш го.
- Аз също съм за - каза Анастасия надничаща през тичинките на едно цвете до тях.
Чу се гръм от светлото небе :
- Съгласен съм - каза и Амут
- Знаете ли, светът на формите, дава много благини за използване и все пак изворът на живота не принадлежи на този свят. – чу се гласът и на Граф Сен Жермен.
- Какво да кажа, освен, че разбирам, че е за добро. – присъедини се е и Виалант Тор.

- Знаете, че всичко е енергия и формата не е от значение, всичко е частици, за тях твърди, за нас не. Трябва да осъзнаят, че „не лъжицата се огъва, а те самите“. Всеки избира в какво да вярва в този свят, всяка заблуда носи своите последици и е важна за нечии друг контрол. Тук и сега е важно да бъдат осъзнати преди да са стигнали до момента, когато живеят в Джендърленд и изпълват света с транс хуманитарни идеи. Преди дроидите от техни помощници , не се превърнат в техни съдници.

- Така, така… - водят ги за носа към все по-потребителско и неангажирано със земята и същността си човечество. Много съжалявам за което. – Анастасия плачеше и се появи ненадейна роса по тревите и цветята, нелогична за времето на деня, но никой не я забеляза, освен не хората.

- Не се тревожи ще го постигнем преди злонамерените! Трябва да събудим ценностите на общността и на човешкото чувство за семейство. Това, което се причинява в момента, откъсва дървото от неговия корен, но в същото време дава шанс на хората да осъзнаят, колко е важно със собствената си уникалност да помогнат за запазването на дома си. Вярно е, че ако бяха на по-високо ниво, можеха да направят Теранизация, но не са достигнали сами това ниво.

Естествено разговорът протичаше както би протекъл един конферентен разговор по джи ес ем апаратите на хората. Само, че без тези помощни средства. Все пак ставаше дума за силно развити същества. Дейзи просто визуализира енергийно разговора им и те можеха да бъдат навсякъде и никъде, но всъщност бяха тук. Естествено бяха взети предпазни мерки и по-слабо развитите същества, дори тези на по-високо равнище да не могат да участват или да подслушват разговора им с предпазен енергиен щит и щипка есенция от висшия енергиен баланс. От време на време хората чуваха тътен или стъпваха по мократа трева, но това се отдаваше на природата и нейните прищевки.
Дейзи се замисли над това, което знаеше. Тя беше видяла неща, които нито един човешки ум не можеше д се представи. Вселени, които човек може да побере в джоба си, такива, които се простират със светлинни години от едната си точка до другата, такива, в които няма материя, а само енергия без плътност и форма и такива, които се движат в пространството и времето, които също са човешки понятия. Просто енергията е една, само, че е до нивото на собственото възприятие. Човешките думи не достигат за да се опише онова, което съществува.
- Дейзи, Дейзи, ела да хапнеш от моята пица, сама я направих. – Малката ръчичка на Каролин хвана ръката на Дейзи и я задърпа към единия от импровизираните барове.
Дейзи хапна от пицата на малката Каролин, но беше съсредоточена върху индивидите си черни очи и качулки в паралела над мегдана. След този фестивал, нещата трябваше да се случат със светкавична скорост. Нито едно човешко същество не биваше да научава за това. Може би хората щяха да видят една страховита буря с множество светкавици, които не падат по обичайния начин, но останалото щеше да остане невидимо за тяхните очи. Тя остана да похапва пица и да си разговаря с Каролин, но всъщност се измъкна и остави красивото си кукленско тяло да забавлява малката Каролин. В действителност с останалите желаещи да я подкрепят се събраха и образуваха кръг. Този кръг опасваше земята и създаваше силно енергийно поле насочено към съзнанието на човешките същества. В този ден много хора, които бяха извършили нещо срещу другите се разкаяха, много се предадоха сами на полицията и това беше отразено в медиите. Други на по-високи постове в този ден спряха вредните си намерения и прекратиха влиянието, което изпитваха от задругата на дявола, както наричаха самите те сивите и другите извънземни желаещи да унищожат или да експериментират с човечеството. В този ден в сърцето на всеки човек се прокрадна доброта, както се казва нахраниха добрия вълк в себе си. Дейзи очакваше моментална ответна реакция от страна на враговете на човеците и тя не закъсня. Черният им пръстен опаса земята и пресече по меридианите светлата енергия, която бяха направили закрилниците. Битката започна на следващия земен ден, в които хората се чувстваха объркани и не знаеха как да постъпват. В чисто небе се образуваха светкавици и кълбовидни мълнии. Това беше отразено и в новините навсякъде по света и най-ясно се виждаше на местата, на които двете енергии се пресичаха. Стана чудесно, че въпреки големите армии на злите завоеватели, към малката армия на Дейзи се присъединиха абсолютно всички загубили поради една или друга причина собствените си платени. Битката беше епична, битка на енергиите. Слава богу след една човешка седмица Дейзи надделя и успяха ма омаломощят противника. Много от хората избраха да нахранят доброто в себе си и това доста помогна в битката за собствената им планета. Така Дейзи отново беше успяла да оттърве още един свят от изчезване, но до кога ли. Тези по-примитивни светове винаги щяха да са под прицел. За това и тя винаги щеше да е на щрек. 
Десислава Съботинова Стоянова - liulina



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 130926
Постинги: 130
Коментари: 130
Гласове: 1071
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930