2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 754 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2009 23:34
Ослушвам се в тишината, чувам дишането си и неравномерният такт на изплашеното си сърце. Не искам да знам още какво е смъртта, страх ме е, което се води като нормално състояние. Пробожда ме сърцето, чувствам слабост в него. Преодолявам мислите си, вслушвам се във въпросите на малката си дъщеря, отговарям и, първо механично, после съсредоточено. Доплаква ми се, за самата мен, за целия несигурен и непознат живот.
Какво видях от него, почти нищо. Не разбрах, какво е свят. Не опознах света, не стигнах до луната, какво е животът ми? Всъщност, какви са тези шменти капели, за мисията, за аурата, за душата ...защо никой не се е върнал, да ме потупа по рамото и да каже:
-
Ей не се плаши, отвъд е по-гот.
Излизала съм от тялото си, след упражнения от една книга, сънувах, че се опитвам да запаля осветлението на тоалетната, а всъщност спях и се виждах от страни и не можех да запаля и не можех ... опитах се да викам и не ми се отдаде и се събудих, викайки шепнешком.Имам още по- странни сънища, най-странният ми беше когато бях на седем години. -
-
Беше зима и майка ми беше пуснала руския радиатор в детската стая. Някъде посред нощ, аз сънувах, как летя и две духчета ме бутат към земята и аз с нежелание се раждам. После сънувах, как бели и черни духчета ме викат да изляза и да танцувам с тях, после се опитваха да ме изкарат от тялото ми като си виждах краката на леглото и краката извън тялото, беше страшно. Опитах се да викам и резултатът след този сън беше, че се бях напишкала, но за това ви моля за вашата дискретност.Неприятно е да се напишкаш на седем години. Всъщност, не разбирам, ограниченията си и слагаме ние ...
Живея в свят с правила, писани или неписани, но необходими за да има някакъв ред. В този живот, често се търси смисъл и значение на нещата. Проследява се последователността на събитията. Хората се гордеят с неразбираеми за мен победи. Не разбирам, как убивайки милиони ти си победителя, които управлява територия.
Територията сама по себе си е неуправляема, защото тя е място от природата.
Шепот ми подсказва, че победителят е победен повече от колкото сам осъзнава.
-
Смешно ми е ... как постъпват хората, подвластни на егрегорите.
Парите имат огромна власт, защото хората са и им я дали. Парите взимат сърцата и ограбват истинското в човека, давайки му изкуствена материална удовлетвореност.
Наистина материята е чудесно нещо, но не си я носиш в гроба и не разбирам, защо заради нея, хората трябва да сме бездушни и затворени в кубични проекции.
-
Изборът на хората е в сърцата им, ако следваха духовното в себе си може би щяха по-често да стигат до моите изводи. Да сме хора е заложено, стига да погледнем в себе си.