Ослушвам се в тишината, чувам дишането си и неравномерният такт на изплашеното си сърце. Не искам да знам още какво е смъртта, страх ме е, което се води като нормално състояние. Пробожда ме сърцето, чувствам слабост в него. Преодолявам мислите си, вслушвам се във въпросите на малката си дъщеря, отговарям и, първо механично, после съсредоточено. Доплаква ми се, за самата мен, за целия несигурен и непознат живот.

Какво видях от него, почти нищо. Не разбрах, какво е свят. Не опознах света, не стигнах до луната, какво е животът ми? Всъщност, какви са тези шменти капели, за мисията, за аурата, за душата ...защо никой не се е върнал, да ме потупа по рамото и да каже:

• Ей не се плаши, отвъд е по-гот.

  Излизала съм от тялото си, след упражнения от една книга, сънувах, че се опитвам да запаля осветлението на тоалетната, а всъщност спях и се виждах от страни и не можех да запаля и не можех ... опитах се да викам и не ми се отдаде и се събудих, викайки шепнешком.Имам още по- странни сънища, най-странният ми беше когато бях на седем години.

• • Беше зима и майка ми беше пуснала руския радиатор в детската стая. Някъде посред нощ, аз сънувах, как летя и две духчета ме бутат към земята и аз с нежелание се раждам. После сънувах, как бели и черни духчета ме викат да изляза и да танцувам с тях, после се опитваха да ме изкарат от тялото ми като си виждах краката на леглото и краката извън тялото, беше страшно. Опитах се да викам и резултатът след този сън беше, че се бях напишкала, но за това ви моля за вашата дискретност.Неприятно е да се напишкаш на седем години. Всъщност, не разбирам, ограниченията си и слагаме ние ...

    Живея в свят с правила, писани или неписани, но необходими за да има някакъв ред. В този живот, често се търси смисъл и значение на нещата. Проследява се последователността на събитията. Хората се гордеят с неразбираеми за мен победи. Не разбирам, как убивайки милиони ти си победителя, които управлява територия.

    Територията сама по себе си е неуправляема, защото тя е място от природата.

    Шепот ми подсказва, че победителят е победен повече от колкото сам осъзнава.

  • Смешно ми е ... как постъпват хората, подвластни на егрегорите.

    Парите имат огромна власт, защото хората са и им я дали. Парите взимат сърцата и ограбват истинското в човека, давайки му изкуствена материална удовлетвореност.

    Наистина материята е чудесно нещо, но не си я носиш в гроба и не разбирам, защо заради нея, хората трябва да сме бездушни и затворени в кубични проекции.

     

Изборът на хората е в сърцата им, ако следваха духовното в себе си може би щяха по-често да стигат до моите изводи. Да сме хора е заложено, стига да погледнем в себе си.