Покривам се с плащ от битум,
изолирам и капсулирам мислите си,
избирам си забавен ритъм,
невидима съм - не ме виждаш ти.

Бодеш ме, режеш ме с окови,
клеясали и с аромат на тиня,
всичко си нарекъл с прозвища готови
и пълниш ми отрова в сладка диня …

Канибал си, глозгаш костите ми с думи,
скубеш ме за всяка крачка крива,
слагаш ми капани по избрани друми,
но след всичко това съм още жива.

Ще се срутиш върху моя хлъзгав битум,
язвите ти от мрак ще се разтворят,
дори тогава няма да те питам,
очите ти сами ще ми говорят.

Невидима съм и те ще ми разкажат,
защо в ритъм – мрак се движиш
и кръв от Аз-а по битума ми ще размажат,
но плаща ми да махнеш не ще се и погрижиш …

Така ще минат дните в търкане на битум,
твоят грапав черен, покрит със сажди,
моят хлъзгав, скрит и с бавен ритъм,
а да се открием ще е трудно дважди …

автор: Десислава Стоянова - liulina