Сутрин сънените си очи,
към чашата с кафето свеждам,
отблясък от любов мълчи,
когато в нея ги оглеждам.

Надничаш от ръба им ти
и с мисъл те рисувам.
Ще видя ли те днес, дали,
се трепетно вълнувам?

Отдавна прегорях. Не знам.
Какво ли пак ми става?
Отново искам да отдам,
що сърцето споменава!

По телефона ти звъня,
от нетърпение те будя,
с рефрена си да те даря
и деня неистово да влюбя!

Пиша ти писмо наум,
пращам го с душата,
нека бъда нежен друм,
нека съм Жената!