На въже между ада и рая,
въжеиграчът балансира„
трябва да стигне до края
като в себе си се побира

Да не падне в бездна,
да не е отнесен от вихър,
да гледа плеядата звездна
и  сам да свети  като бисер ...

Да върви без да се спира,
по въжето нататък, нататък
и от него любов да извира,
да го води по пътя му кратък ...
 
автор: Десислава Стоянова