Надраскано върху картината©  

Блед е той, блед е, изваян от думи,
обзет от страхове се люшка,
човек в материя и лишни друми,
човек безсилен под теглото пъшка.  

От една страна поставил кръста,
от друга егото си право,
за чуждите дела с ръка чевръста,
се труди и  работи здраво …  

Щом легне е безгласен интригантин,
блести над очната му степ визьора,
от там изгряват всякакви таланти,
уж, не зверове, а просто хора …

Свободата му е в длан събрана,
в душа от бури разлюляна,
на масата си той войвода стана
и да я опразва с хъс се хвана …  

Денем без глава е все в делата
и някой сложил му пак е самара,
дорде му дойде време за заплата,
дорде остане на последна гара …

 Месецът го щом огрее,  
уморен се той  в дома прибира,
ден за ден си все живее
и  страх от бъднина го спира …


  автор: Десислава Стоянова