© Град без любов
На топки спят зависими тела,
сгушени в своите живи сънища,
в голи зимни клони се превръщат
и да видят слънцето се люшват ...

Ръцете им пресъхват да стърчат,
очите им измолени просветват,
искат топлината да склонят,
да ги сгрее за да я усетят.

Прободени от корени сърца,
поробват в тъма светилник,
останали са в нищото деца,
в смразяваща мъгла, немили ...

Кове от лед пореден град,
човекът празен паразит,
а любовта в апатичен свят,
изчезва бавно като вид!

Десислава Стоянова - liulina