В тъмното, очите ми се реят, огънче си търся, за да видя, как думите с него ще изтлеят, събудени и живо ще полетят … Ще достигне светлината им до теб, ти разбрал, че имаш си душа, ще дадеш на ближния коричка хлеб, ще спасиш и някой в беда … Светлината ще изгрее след дъжда, ще те топли и прокужда мрака и повдигнал с удивление вежда, някъде животът ще те чака … Да му донесеш нечуваната вест, че с надежда всеки вече свети и преборил съвременния стрес, има за душата си куплети …