Стефания

В деня, в който арестуваха сестрата на Ани и самата Ани, която след множество интервенции се беше превърнала в мъж триумфираше от другата страна на улицата се случиха още няколко важни неща. От „Биволет“ излязоха в медиите за да информират пресата, че  денят, в който преди години е оповестен техния фалит всъщност е следствие от едногодишна борба и постепенно потъване, на кораба и обирът е бил капакът на всичко това. Разкриха, че са се борили с вътрешно източване на данни още от назначаването на Анна Владимирова като служител. Добавиха към обвинението и подмяна и фалшифициране на документи и източване на данни, които в последствие са предоставяни на конкурентен бранд. За сега не пожелаха да дадат пояснение, кой е този бранд.

Сестрата на Ани седеше в предварителния арест и очакваше спокойно нейният адвокат. Полицаите се държаха доста грубо с нея и имаше синка на китката. Тя все още не можеше да повярва как сестра ѝ, която смяташе за по-глупава версия на фамилията беше успяла да я изиграе така. Мислите и потънаха в миналото. Двете дъщери на господин Владимиров. Анна и Стефания, каквото беше истинското име на затворничката познаваха престъпността още от най-ранна детска възраст. Баща им Прокоп Владимиров се занимаваше основно с хакерство и кражба на данни и още не бяха започнали училище, но и двете дъщери знаеха как да пишат кодове и да фалшифицират и подменят страници на банки и финансови институции. Баща им и майка им се занимаваха основно с кражба на данни, фишинг и фалшифициране на документи, но цял живот никой не ги беше хванал. Те умело заличаваха следите си и дори Кибер полицията ги беше кръстила „фантомите“. Дъщерите не бяха живели в друга среда. Те имаха основен пример за това, как да откраднат и да живеят добре. Двете сестри станаха доста заможни на шестнадесет научили всичко от родителите си. Те създадоха система за бързо хакване, която кръстиха „Не е труден, лесно се помни“. С нея можеха да разбият всеки код или защита на, която и да е платформа или компютър. Източването на данни стана за тях детска игра. Стефания обаче реши, че може всичко и започна да се заиграва с много големи корпоративни гиганти,  за които баща ѝ я беше предупредил, че работят и с него и с такива като него за да защитят данните си и не бива да се забърква с тях. Въпреки всичко тя като всеки човек зодия стрелец обичаше авантюрата и предизвикателството и не пропусна шанса си да опита да хакне един моден гигант. Разбира се кодът проработи и тя успя да прехвърли милярд, който трансформира в биткойн и други валути в различни нейни сметки по света. Обаче баща ѝ я залови. Тя нямаше никога да забрави погледът му смесица между яд и гордост, при това неприкрита. Той я хвана за гушата и я притисна до стената. Крехките ѝ рамене изпукаха под натиска му.

-       Предупредих те. Сега ще трябва да влезеш в затвора, защото друг вариант просто няма.

-       Как няма? – питаше Стефания.

-       Няма, няма, ей така няма, не чуваш ли? – крещеше в лицето ѝ, а от покритото му с брада лице хвърчаха слюнки, които се полепваха по нейното лице, коса, влизаха ѝ в очите, но тя не можеше да мръдне. Започна да усеща как губи съзнание под натиска върху гърлото си.

-       Татко ще ме убиеш. – едвам успя да каже преди да се свлече на земята.

Свести се след 10 минути, покрай нея сновяха полицай, а ръцете ѝ бяха с белезници. Следа от баща ѝ нямаше. Така изкара 5 години в затвора, но адвокатите на семейството успяха да я измъкнат по-рано, защото съдът бе определил 10 години.  В женския затвор разбра за един доктор, който извършва естетични промени и смяна на пола. Условията, в които попадна ѝ помогнаха да преодолее моралната си бариера по отношение на секса с жени. Там жените я изнасилваха многократно, като често използваха внесени нелегално садо-мазо приспособления. След пет години редовно еротично и сексуално изживяване с жени започна да ѝ харесва. Осъзнаваше, че затворът я пази от мутрите на корпорацията, която прецака и  за това се реши веднага след като излезе да се подложи на операция за смяна на пола. Изхарчи доста пари за това, но ѝ присадиха член. Реално оставиха женската ѝ полова система. Извършиха „фалопластика със запазване на влагалището“. Реално тя пикаеше седнала, но пенисът еректираше при полов акт. Обаче ѝ отне две години възстановяване и придобиване на чувствителност. Организмът ѝ не отхвърли пениса, но се налагаше да приема медикаменти, които пречеха на имунната ѝ система да отхвърли органа. Докторът беше най-добрият хирург, който някога е извършвал такива операции, защото и без това не е обичайна практика. Подложи се на хормонална терапия и две години си кри на различни места, докато успее да се превърне в мъж и да си направи фалшиви документи за самоличност. Хубавото беше, че жена вече си имаше. Едната от затворничките, която така или иначе беше влюбена в нея се съгласи да сключат брак. Тя знаеше през цялото време за смяната на пола и за цялостния процес по възстановяването и въпреки всичко остана и се омъжи за новия човек Стефан Владимиров.  Така Стефания се превърна в Стефан и реши да се сдобие с диплома. Много лесно разби системата на университета, който беше завършила сестра ѝ. От там смени данните на дипломата ѝ със своите и така ѝ върна, защото беше разбрала, че Анна е взела нейната флашка и е злоупотребила с кодове, които ѝ помагаха по-лесно да прикрие следите си. Анна отдавна работеше в няколко компании едновременно, като в някои от тях работеше онлайн и имаше неограничен достъп до данни и ресурси. Никой не знаеше, коя е Анна Владимирова, но пък всички бяха чували за сестра ѝ и за това в началото са се отнасяли с недоверие към нея. Тя успешно се справя с доверието, като се доказва като лоялен служител, който допринася за по-добрата печалба, но това доказване приключва за пет години и тя започва да подкопава устойте на всяка компания , с която се захване. Това реално ѝ дава прикритие, защото доверието е приспано и никой не се съмнява, че тя е като сестра ѝ. Освен това хората имат свойството да забравят.

След като Стефания си припомни всичко това и осъзна, че вече е прецакана  и то сериозно. Зачуди се на самата себе си, как по-дяволите не заподозря този клиент в закусвалнята. Как не усети, че е възможно сестра ѝ да е направила същата интервенция за смяна на пола. Как не се усети, че точно две години бяха минали от последната им среща. Как?  Стефания по инерция се опита да удари по масата, но получи удар в ребрата от стоящия наблизо полицай.

-       Не проявявайте агресия към блюстителите на реда. – каза полицаят.

Стефания се замисли над това, как полицаят знае толкова сложна дума като блюстители. Това го издаде, че не е обикновен полицай. Кой ли е той? Тя започна да го разглежда. Висок едър мъж с прошарена коса, кафяви очи, които много ѝ напомняха за тези на баща ѝ. Тя знаеше, че той не е между живите, но този мъж …

автор: Десислава Стоянова - liulina