© Розовото лале    (Разказ написан за 25 минути на уъркшоп на Здравка Евтимова, като основната тема беше розовото лале, чрез което главният персонаж се изразява. Чувствата и качествата на персонажа, трябва да се проявят чрез предмета, тоест лалето)    Залата се пукаше по шевовете от студенти. Пешо се прокрадваше между столовете като змия и не изпускаше от поглед розовото лале, което от началото на събитието бе негова цел. Порозовяваше само като го погледне. От скъсаните му чорапи се ветрееха голите му и нечисти  гръсти сякаш бяха луковици на розови лалета. Пешо слушаше с половин ухо лекцията на оная скумрия по биология. Тя бе събрала извън университета някои курсисти за да ги занимава с някаква си теория. Той дори нямаше да дойде да ги слуша, но преди да тръгнат ясно видя как баща му ѝ подарява това издайническо розово лале. Въпросите, които си задаваше непрекъснато се отразяваха като субтитри върху челото му, като всяка втора дума от субтитрите розовееше и се превръщаше в купчинка розова пепел. Пешо продължи до тази зала и почти остана до вазата, в която преподавателката приюти неговото неоспоримо доказателство, че баща му има тайна. Той успя след три минути провиране да докопа лалето. Огледа се като мишка, която търси сирене по средата на стая пълна с капани и скри цветето зад гърба си. После бавно с котешка походка се изниза от залата и на излизане демонстративно тресна вратата от външната страна. Пешо вървеше по джапанки и с пробити чорапи и шляпаше в локвите, които отмиваха калта. ... Лалето бе в ръцете му и той изтъня, а погледът му се окръгли като петаче пред фурна. Вятърът люлееше заблуденото цвете, а погледът на Пешо заподскача трескаво и нервно след вече споменатите субтитри. Дъждът отново започна да вали.Тъпото цвете взе да клюмва под напора му. Пешо свъси вежди и наведе глава, а от очите му потекоха сълзи, а по листенцата на цветето се плъзнаха бавно капки дъжд.  - Защо бе татко? - се изплъзна от устните му  -  Защо взе това тъпо лале, а не ми купи чорапи? Какъв университетски преподавател си ти като едни чорапи не можеш да ми купиш? Сега ще обувам лалета, лалета розови и хлъзгави ...  - Очите на Пешо се присвиха, той носеше пред себе си стиснал за тънкото стебло това розово и нехаещо за неговата болка лале. - - Да Ви поканя на един танц, а мадам Лале? - изтърси сам насред улицата Пешо - Може би ще ми отивате на чорапите? Може би ...  недоизрече, когато един автомобил успя да лисне върху него такова количество вода,  с каквото той обикновено се къпеше в неделя. Лалето се пречупи  и в тоя миг и в погледа на Пешо нещо се счупи.Счупи се вярата му в биологията. Той не можеше да повярва, че това е баща му. Баща му, който след смъртта на майка му просто се прибра в себе си, а Пешо стана невидим тапет, сянка, за която баща му плащаше цената за да я храни, да се учи и да ... Ами друго нямаше. Пешо погледна отново прекършеното цвете, а срещу него се зададе една старица с чадър, той коленичи пред нея и каза: - Мадам, това цвете е за Вас! За всичко, което сте, една изтерзана старица в дъжда ...  - Ей, момче ти добре ли си? Я се махай от пътя ми! - жената леко го почукна с бастуна и не взе лалето.   Пешо се ядоса и накъса лалето на малки парченца, после го стъпка с крака, а после, после с голи ръце разкъса ризата си и копчетата се разхвърчаха.  - Кой съм аз Господи? - изкрещя с пълно гърло и падна на колене в калната локва.  Изведнъж някой го погали по главата. - Ти си мой син ... Бях те забравил, но те намерих! Ето ти моето яке дете. Ела да ти купя чорапи... Пешо не се събуди от комата, след като автомобилът го бе отнесъл в онзи дъжд. Санитарите бяха сложили на шкафче до леглото му няколко увехнали листенца от розово лале ...   Автор: Десислава Стоянова - liulina (Персонажът, розовото лале, бе подарък от организаторите за Здравка Евтимова, а тя накрая ми го даде и воала)