По пътеката на залеза вървя,

а в реката има лодка без платна,

тя се люшка в пълноводната река,

а край нея си рисува есента ...

Стоя в сплин с рисунката на есен

и искам да я повторя в паметта,

сънувам, че съм в лодката и пея песен,

в която се разказва за съня ...

Реката е от целофан, като в театър,

а той полепва се наелектричен върху мен,

полюшва ме сред целофана вятър,

а светът е тих и сякаш променен ...

Времето се връща да ме вземе

и да прегърне моята следа,

стрелките носят вместо котва, стреме,

в което да ме впрегнат на брега ...

Десислава Стоянова - liulina