Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05 08:40 - Многоцветка
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове:
4



Погълната от своите мисли, девойката вървеше бавно по прашния тротоар. Дъждът ръмеше и от време на време небето просветваше прорязано от светкавица.Тя не носеше чадър, а облеклото и бе твърде неподходящо за да се разхожда така. Вятър завърташе есенните листа по пътя, северни нотки носеха след себе си началото на студа.Девойката вървеше като омагьосана и въобще не се оглеждаше. Колите, които минаваха в близост до тротоара изпръскваха и без това подгизналите и одежди.Лекото якенце и късата поличка с три четвъртите раирани чорапи, плитките, луниичките, рижата коса никак не се връзваха с тъжното изражение. Девойката тръгна да пресича, озърна се най - сетне и забърза като сви на ляво. Влезе в една стара кооперация и се качи на скърцащия асансьор носил върху плещите си дълги години килограми и километри.Спря на седмия етаж, момичето слезе и затърси в чантата си ключове. До тук картинката не се отличаваше с нищо особено. Вратата на средния апартамент бе отворена. Прекрачвайки прага момичето се озова пред една огромна бездна, погледът надолу потъваше с километри, а в дупката проблясваха светлинки, които се въртяха във формата на спирала.Тя скочи, падаше и падаше, докато не я спря твърдата повърхност на камъка. Колкото и против законите на физиката да изглеждаше това, тя падаше плавно елегантно, сякаш плува. Когато се озова долу, тя бе набрала от светлинките, които растяха като тревички в тунела, протегна дланите си и ги издуха пред себе си, а пътят пред нея се разкри в пълния си вид. Камък и стомана, фигури изобразяващи конници и крилати същества известни ни само от митологията. Мистерията около девойката се увеличаваше.Тя пристъпяше, но умисленият и вид не изчезна. Пред нея се откри една врата, от теменужки. Тя я отвори и се озова в красива градина. Всякакви цветя изпълваха с аромат, цветове и екзотика тази градина.По средата и се издигаше цветен трон, а на него седеше един розов облак изпълнен с малки летящи феи.
- Здравей Миранда! Дойдох си! Горе е сиво и скучно, иде зима, вали дъжд, не мога да гледам как хората посърват. Грижите ги поемат в своите обятия, а ние живеем в приказката на техните деца.Фантазия къде е?- попита девойката.
- Излезе. Едно дете я извика , то в момента рисува картина и му трябва размах на мисълта.-отговори Миранда или розовия облак.
- Трите грации къде са?
- Измислиха си някакъв бал на вятъра и сега танцуват.
- Добре, аз ще отида да сложа малко багри в южния край и се връщам.
- Добре Многоцветке.
Девойката или Многоцветка въздъхна и забърза към южния край на градината, а след нея една огромна прозрачна дъга изпълни въздуха с цветове.
Горе в едно жилище малката Гергана стоеше на прозореца и гледаше как последните есенни листи се отронват от дърветата, и казваше на майка си:
- Мамо сега Многоцветка е тъжна,зимата ще намали работата ѝ. Аз трябва да нарисувам много пъстра картина за да я накарам да се усмихне.
-Герганче, недей да фантазираш, защото имаш домашно по математика и няма кой да ти реши задачите.
- Добре добре отивам....
Многоцветка въртеше погледа си и слагаше ли слагаше цветове, целият южен край на градината се превърна в карнавал.Тогава тя легна в люлка от лико и заспа до пролетта.

Десислава Стоянова - liulina
 



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 130534
Постинги: 129
Коментари: 130
Гласове: 1070
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930