Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04 13:38 - Факторът време
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 272 Коментари: 0 Гласове:
4



Всяка действителност има свое очарование.

Днес градовете са окабелени и хората са затворени в домовете си, но докато едни работят или учат, други имат време да се занимават с глупости. Има една латинска сентенция, която много точно описва тези състояния на човека, а именно „Otia dant vitia - Безделието ражда пороци.“. Винаги са съществували безделници, но днес, човекът се смята за „отговорен гражданин“ ако си стои повече в къщи и лежи на дивана. Времето е много подходящо за преосмисляне на живота, за равносметка и намиране на собствена същност.

В големия град хората живеят в своите мънички кутиики, наречени апартаменти, а сега направо заврени като мишки в тях. Какво му е на времето, освен вирусът по чиято причина се определят рестрикции, затварят се бизнеси и човешките права са ограничени, до това да ходят на работа, ако не могат да работят дистанционно и да пазаруват храна и най-необходимото забулени с предпазни маски и въоръжени с дезинфектанти. Та това гнило време събужда у някои хора непреодолимото желание да изживеят онова, което смятат за важно като за последно.

В града над един шумен булевард, в един жилищен блок на седмия етаж живееше семейство Георгиеви. На пръв поглед нормално семейство, до колкото е възможно да се каже, че е семейство, камо ли да се наерече нормално, по-хубаво щеше да е ако е здраво и има морал. На пръв поглед в това семейство, което нямаше граждански брак и деца, не се случваше нищо, което да предизвиква вниманието, но само на пръв поглед. В този двустаен апартамент, Мария жената седеше пред лаптопа си в едната стая, а Петър мъжът седеше на компютъра в другата стая и двамата бяха потънали в чата. От време на време или единият или другият отиваха до хладилника в кухнята, слагаха някаква храна в чиниите си и отиваха отново пред мониторите си. Там ги чакаха, други хора, с други мисли и други желания. В апартамента беше много тихо и сякаш нямаше живот, а всъщност от невидимите нишки на интернет пространството излизаше най-щурата история и кипеше от живот.

Петър и Мария се събраха преди две години, когато любимият мъж на Мария замина да работи в Америка. Петър му беше най-добър приятел и той заминавайки му беше казал да се грижи за нея. За това Петър изпълняваше повече от стриктно заръката на приятеля си. В началото Петър просто и помагаше при нужда. Идваше да пазаруват заедно, возеше я с колата, където трябваше да отиде, помагаше ѝ когато имаше нужда. Тя често го викаше, ту да и затегне кранчетата на мивката, ту да и смени крушка. Винаги имаше за какво да и помага. Двамата разговаряха за Сашо и за това, че тя страда по него, че той и е обещал един ден да я взема със себе си в Америка. Докато беше в България, Сашо научи перфектен английски език, а Мария не можа. Той нямаше завършено висше образование и за това работеше като шофьор на маршрутка. Тя също нямаше, но беше завършила ТОХ и работеше в един ресторант за здравословно хранене. Познаваше много добре храните и, знаеше как да ги комбинира и приготвя, така, че да стават наистина балансирани и вкусни. Когато отиде в Америка, Сашо започна работа като шофьор на кола за разнасяне на пици по домовете, което продължаваше да работи и към настоящия момент. Двамата всяка вечер разговаряха през всички възможни приложения. Мария имаше вайбър и скайп, и фейсбук и WhatsАpp, и каквото се сетиш през, което може да се свързва със Сашо. Тя знаеше, че двамата имат силна и неразрушима връзка и разстоянията не могат да я прекъснат. Все пак с течение на времето, тя и Петър станаха много близки приятели и дори любовници. Все пак годините минаваха, а дългоочакваното и заминаване за Америка все се отлагаше във времето. Така се стигна до момента, в който взеха решение за заживеят заедно в апартамента, който Мария наследи от баща си. Петър в началото се криеше, когато Мария разговаря със Сашо, но след известно време тази игра на криеница му омръзна и понякога и той се включваше в разговорите. Пък и нима Сашо беше до Мария, когато загуби майки си? Естесвено, че не. Мария не беше светица и Петър го знаеше, тя често му изневеряваше с други мъже, сякаш това е нещо нормално, той също не и беше верен, защото така или иначе статусът им беше „отворена връзка“. Психологията на тези взаимоотношения се коренеше във факта, че двамата никога не бяха си и помисляли, да се обвързват един с друг и най-голямата причина естествено беше факторът Сашо. Петър и Мария живееха заедно временно, взимаха краткотрайни решения предимно за настоящето и преди всичко Петър, никога не мислеше за бъдещето. Това за момента ги удовлетворяваше. Естесвено понякога се получаваха комични ситуации, особено, когато и двамата водеха в апартамента някой сексуален партньор едновремено без да се координират и на сутринта се получаваха сконфузни ситуации. Двамата от време на време правеха секс, особено, когато Мария разказваше колко и е мъчно, че не е до Сашо и плачеше на рамото на Петър. Той и съчувстваше и така се стигаше до любовна игра под завивките. Мария продължаваше да работи в ресторанта за здравословно хранене до момента, в който не затвориха ресторантите и заведенията заради коронавируса. Тогава тя остана дълго в неплатен отпуск, а после започна да ходи в сряда и петък да приготвя храна, която хората можеха да си купуват само за вкъщи. Управителят разпредели в график дните на персонала, така, че да има само по двама човека на смяна. На работното си място носеха защитно облекло, ръкавици и маски и това доста подтискаше Мария. Тя винаги работеше с Михаил и двамата често правехе секс в тоалетната на ресторанта, защото само там нямаше камери за наблюдение. Мария беше висока и слаба жена с добре оформен бюст, руса дълга до кръста коса и синьо, сиви очи, които понякога я правеха да изглежда студена, тази външност и отваряше доста възможности за сексуални преживявания до скоро. Сега с тези маски и предпазни мерки, тя не можеше да се разнообразява особено. Петър от своя страна, работеше като компютърен специалист, преди в офиса, сега дистанционно от вкъщи. Той също беше висок и къдрокос с дълбоки кафяви очи, с които омйваше жените от офиса . Сега обаче се беше ограничил да общува с тях само онлайн и да подхвърля намеци и закачки за доброто старо време. Мария по никакъв начин не можеше в тази ситуация да замине за Америка , въпреки, че щом си беше навила на пръста, че ще отиде при Сашо щеше да го направи. За нея това беше голямата любов и тя не смяташе да се отказва от нея. Така се стигна и до настоящият момент, когато двамата седяха в различни стаи и всеки беше потънал в своето интернет убежище.

  • И как я караш в Маями пич! - каза Мария шеговито на Сашо, който в в този ден не беше на работа.

  • Ами как да я карам и при нас, като при вас има ограничения и се движим с маски навън и в закрити пространства. - каза унило той.

  • Да, това е тегаво за всички. Да не си си намерил някоя девойка ида страдаш, че не можеш да я виждаш? - полу шеговито каза тя.

  • Ами, най-много страдам, че не мога да си извикам проститутка у дома. - каза съвсем откровено Сашо. - При теб е по-интересно, къде е Петър?

  • Петър е в другата стая и работи. Ние с него сме като съквартиранти. Знаеш, че ти си моята голяма любов и когато и да е ще дойда при теб. Трябва да ме чакаш.

  • Чакам те, къде да ходя. С тези доходи сега и едноока жена не мога да си намеря.

    Между тях напоследък настъпваше някакво тягостно мълчание, сякаш нямаше какво да си кажат или имаше неща, които не трябва да бъдат изказани гласно. Когато дойдеше такъв момент и двамата предпочитаха да прекъснат разговора или да започнат да си вършат нещо друго и мълчаливо да се гледат от екрана. В такива моменти усещаха най-много колко си липсват един на друг и от очите на Мария потичаха сълзи. Въпреки времето тя още чувстваше липсата му осезателно, както и той нейната. Искаха да са заедно и да свържат животите си, да създадат истински семейство и да имат деца. Времето напредваше и Мария наближаваше тридесет и втората си година, а Сашо тридесет и деветата. Двамата осъзнаваха, че трябва да се съберат час по-скоро, но за цялото това време, Сашо не можа да се върне в България дори за ден. Парите, които изкарваше едвам му стигаха да плаща наема си, консумативите и храната си. От време на време си купуваше някоя и друга дреха и обувки. Да, ползваше и услугите на проститутки, защото не искаше да се обвързва с американки, пък и не му се отваряше такава възможност.

    Двамата помълчаха още известно време и решиха да прекратят разговора, като си намериха уж дреги занимания. Мария чакаше да свърши това пандемично време и неговите ограничания, а то все се удължаваше. За това започна да се занася със съседа от горния етаж, който беше останал безработен и често стоеше на балкона да пуши. Тя го чуваше как си подсвирква с уста, когато излизаше да простира и двамата запомнаха да си говорят:

  • Как е Марио, пак ли пушиш?

  • Да, а ти пак ли простираш?

  • Не, слагам дрехите ей така на простора за да на умра от скука. - каза шеговито тя.

  • Ами да дойда да ги слагаме заедно? - и той се включи в шегата.

  • А, какво ще каже жена ти за това?

  • Е, тя по цял ден е на работа в метротоу няма какво да каже.

  • Ами децата?

  • Тези дангалаци вече са големи и почти по цял ден скитат, освен ако не учат онлайн.

  • На колко санаха?

  • Ами единият е на петнадесет, а другият на седемнадесет, вече тръгнаха по гаджета.

  • Не ги ли е страх от вируса?

  • Ами страх, изобщо не ги е страх, живее им се и две не видат.

    Така минаваха дните, докато един ден Мария наистина се качи при Марио и двамата правиха секс, но ги изненада съпругата му, която се почувствала зле и за това решила да се прибере по по-рано от работа. Тя направо побесня и започна да хвърля предмети и да крещи:

  • Мърда такава, по цял ден си седиш в къши, а аз ходя на работа. Издържам и теб и децата, а ти ми изневеряваш с тази шафрантия, не те е срам. Пък и нея не я е срам, да изневерява на Петър, той е такова добро момче. - говорейки започна да се задъхва и седна на стола. - Ей, зарежи, не ми е добре, всичко ме боли и май имам температура. Нещо не мога да дищам добре и сега това е по-важното. Тази да се маха, а ти отивай в другата стая и да не си си подал носа.

      Мария се изниза от апартамента на Марио и слезе в собствения си апартамент. Там видя, че Петър се е съблякъл полугол и лъска достойнството си пред една разолена девойка, която я гледаше от монитора на неговия компютър. Това нямаше да и направи впечатление ако не забеляза, че девойката не беше тяхната съседка на етажа. Мария се прибра в стаята си и се замисли до къде бяха стигнали да правят секс със съседите.

Два дни след случката с Марио, Мария беше на работа и изведнъж започна да не се чувства особено добре. Беше и отпадналоу болеше я глава и като, че ли имаше ниска температура. Когато каза това на Михаил, той се изплаши:

  • Ами ако е коронавирус, значи и аз съм отишъл.

  • Ще си направя тест, не се притеснявай.

    Тя отдели сто и двадесет лева и отиде в най-близката лаборатория за да и вземат секрет от носогътката.,тоест да и направят писиар тест.

  • Резултатите Ви ще излезнат най-рано тази вечер, а най-късно утре сутринта. - каза лаборантката.

    Мария си хвана такси и се прибра в къщи като пребито куче. Петър я видя в това състояние и дойде при нея за да я разпита:

  • Виждам, че нещо не ти е добре, какво ти е?

  • Ами, недей да се приближаваш много до мен, може да е и коронавирус.

  • Добре, имаш ли нужда от нещо?

  • Да отиди да вземеш лекарства срещу грип от аптеката. Аз ще си вляза в банята да се изкъпя и лягам, защото се чувствам адски изморена.

  • Добре, ей сега се връщам. - каза притеснено Петър и се облече светкавично за да отиде до аптеката.

    Докато беше в банята вайбърът и звънеше непрекъснато. Тя го чуваше, но нямаше сили да се измие по-бързо за да види кой я търси. Предполагаше, че е Сашо. Когато излезе от банята видя, че найстина той и е звънял. Върна му обаждането, едва след като се преоблече в пижама и си направи чай.

  • Здравей. Бях в банята, нещо не се чувствам добре.

  • За това не си на работа. Разбира се. Какво ти е?

  • Ами някакъв вирус ще да е, възможно е и да е корона, правих си тест.

  • Това не е добре, никак не е добре. - каза по-скоро на себе си Сашо.- Петър ще се погрижи за теб предполагам.

  • Да, отиде да ми купи лекарства, не се притеснявай. Той ще се погрижи за мен.

  • Слава Богу, че имам такъв добър приятел. - каза Сашо.

  • Извинявай, но наистина не ми е добре и ще си легна малко да поспя. Обичам те!

  • Аз също те обичам моя Мери, лягай да почиваш и да чуя , че си се оправила, че ми трябваш. - каза Сашо и двамата приключиха разговора.

    Мария легна в леглото и моментално заспа. През това време Петър се върна от аптеката и и остави лекарствата на нощното шкафче до кревата. Знаеше, че трябва да пази дистанция, но някак си повече се тревожеше за състоянието на Мария, от колкото за собствената си безопасност и за това остана малко до леглото ѝ, пипна я по челото за да види дали има температура. Челото и беше леко топло, явно не беше висока. Постоя и я погледа и установи зе себе си, че изпитва някакви чувства към нея. Това не влизаше в плановете му, но се случваше и той се почувства объркан. Остави я да спи и идваше от време на време да я проверява. След три часа тя беше станала вир вода и той я събуди, трудно, но я събуди.

  • Стани да пиеш лекарствата и да се преоблечеш, че си много потна. - каза и някак си майчински той.

    Тя се изправи едва, едва и се преоблече като в сън. Изпи лекарствата и отново си легна да спи. На сутринта видя, че резултатът от теста ѝ е положителен. Вече не се чувстваше толкова отпаднала, но пак вдигаше ниска температура. Обади се на личната си лекарка, както и казаха да направи и тя и назначи някакви лекарства по телефона.

  • Трябва да пазиш дистанция и да сте в различни стаи с партньора ти, за да не го заразиш и него. Да ползвате по различно време санитарните помещения и да се храните в отделни съдове. Да проветряваш често стаята си и да дезинфекцираш с препарати. Ако се почувставаш по-зле да се обадиш в РЗИ, те ще вземат по-нататъшни мерки. Вече и двамата сте под карантина, от РЗИ ще ви донесат предписанията. Ти за четиринадесет дни, а приятелят ти като контактно лице за десет. Вероятно ще ви проверяват и от полицията дали спазвате предписанието. Ще поддържаме връзка то телефона, ако не можеш да ме намериш на него звъни на вайбър или ми пиши там.

  • Добре, каза вяло Мария. - искаше да си легне отново и да не става от леглото, нямаше никакви сили. След петия ден започна да се чувства по-добре и организмът и се възстановяваше. Кашляше, но не толкова много, както през втория и третия ден. Не се беше чувала със Сашо от както говориха последно преди пет дена, но за сметка на това си говореше с едни симпатяги от районното и при нея дойдоха хора облечени от главата до петите с предпазни облекла, сякаш ще ходят на луната. Петър не спазваше дистанция и често идваше да и донесе да хапне, да и отвори прозореца, да и донесе чай, да и измие пода в стаята. Да изхвърли кърпичките. Изобщо показваше и искрената си загриженост. Тя оценяваше това. Повика го за да му каже, че е по-добре, но той не отговори.

  • Петре, Петър, Петърчо. - след като го вика така известно време реши да отиде при него за да провери какво се случва. Петър лежеше на леглото си и спеше. На свой ред тя го пипна по челото и установи, че май има висока температура. Обади се на личната си лекарка, която беше и на Петър:

  • Май и Петър е прихванал коронавируса, какво да правя?

  • Сега трябва и той да се тества и ако се окаже положителен, предстоят за него още четиринадесет дни, а за теб още десет. Нека пие същите лекарства, които изписах на теб. Ако се почувства по-зле вече знаеш какво да правиш.

Мария остана до леглото му загледана в една от къдриците, която немирно беш ещръкнала нагоре. Какво щеше да прави без Петър, той също трябваше да се оправи. През всичкото това време беше до нея и винаги се беше държал добре.Грижил се беше тя да се чувства комфортно, сега беше нейн ред да се грижи за него. Тя усети, че той не и е безразличен и май има някакви чувства към него. Стресна се и опита да оги отрече, но те като, че ли изместиха чувствата и към Сашо. Сети се, че и той не я беше търсил от пет дена и за това реши да му се обади. Позвъня му на вайбър и той вдигна чак след четвъртото позвъняване:

  • Здравей! Как си?

  • Добре, ами ти, оправи ли си от вируса. Коронавирус ли беше? - попита я той някак студено.

  • Още е, кашлям и още съм леко отпаднала и нямам обоняние, но вече съм по-добре. Сега пък Петър е болен.

  • Е, няма да може да се грижи за теб. Аз съм далече, какво смяташ да правиш?

  • Сега е мой ред да се погрижа за него. Той през цялото време се грижи за мен.

  • Не си длъжна, той спазва нашата уговорка.

  • Какво значи това? Той е добър приятел, но отдавна не е длъжен да прави каквото и да е за мен. Все пак не сме вързани заедно, всеки може да избира какво да прави с живота си, но той избра да остане с мен. Той остана през всичките тези години, никога не ме изостави, а ти дори не се обади докато бях зле. Пука ли ти изобщо за мен Сашо?

  • Честно ли? Естествено, че ми пука, но от разстояние нищо не мога да направя. Въпреки, че тези нашите взаимоотношения все повече заприличват на Химера. Все сме в едно очакване да се съберем, а сега и тази пандемия. Не ти се обадих именно, защото се изплаших, че ще те загубя без дори да те видя. Това ме накара да се замисля над това, че животът ни сякаш е в застой. Сякаш живеем между другото до момента, в който ще можем да се съберем. Сякаш всичко ни е позволено преди това, а след това ще сме просто едно щастливо семейство. Запитах се дали те обичам толкова силно колкото преди. За съжаление отговорът няма да ти хареса. Сякаш си стара снимка направена някога, безплътна и течаща само по кабела на интернета. Това вече не е връзка, а мечта. Сякаш двамата сме в различни крайща на една пустиня и търсим точно определен оазис, в който да се срещнем.

  • Ти наистина ли точно сега ми казваш тези неща. Какво се е случило, да не би да си намерил някоя друга там?

  • Всъщност да, намирах много други, сега също имам една, но с никоя несе обвързах заради теб. Ти едва ли ще дойдеш в Америка, поне не в близката година две. Аз трябва да създам семейство и да имам деца. Наистина не смятам повече да те чакам.

  • Прав си. Петър през цялото време беше до мен, сега аз ще се погрижа за него . - каза разстроена Мария и затвори вайбъра за да не слуша пороя от дума повече. Тези думи на Сашо сякаш и зашлевиха шамар и я отрезвиха. Сякаш се събуди от някакъв сън и разбра, че сред развалините единственият стълб за който можеше да се хване е Петър. Та тя го обичаше, без дори да го беше осъзнала до сега.

    Петър караше по-тежко вируса от нея. Дори се наложи да влезе в болница. Тя вече беше добре и стоеше плътно до него. В болницата обаче нямаше как да остане.

  • Мария, Мария не мога да дишам, обичам те! - бълнуваше Петър, когато го качваха в линейката. Мария остана сама в апартамента. Стъмни се, а тя не светна осветлението. Просто стоеше и гледаше в една точка. Целият и свят се завъртя. Тя не се чувставше устойчива. Откри, че без рамото на Петър е толкова крехка, сякаш чуплива и всичкото това загубено време, в което можеха да са заедно...

    Тя се обаждаше всеки ден в болницата за да праверява как е Петър, от там и казваха, че е започнал да се възстановява и че лекуват бронхопневмонията му успешно.

    Сашо и звъня два пъти и те разговаряха вече по-трезво:

  • Знаеш ли беше прав. Аз и Петър живеехме в очакване на това да замина и да дойда при теб, за това смятахме всичкото това, което споделяхме заедно за временно. Все пак нито той ме изостави, нито аз него. Държахме се един за друг, опознахме и кътните си зъби и томните си и светлите си страни. Докато с теб си говорехме онлайн, животът ми минаваше предимно с Петър. Всъщност той е човекът, с който смятам да изживея живота си. Нашата любов отдавна е някакъв далечен блян. Съгласна съм да се разделим и всеки да тръгне по пътя си.

  • Сякаш камък ми падна от сърцето моя Мери. При мен се случиха някои неща. С една от временните ми приятелки ще имаме дете и смятам да заживея с нея. Така, че и аз съм твърдо за всеки от няс да поеме по пътя си. Онлайн общуването е заместител, но не за всичко. То няма плътност и не мога да помириша през него парфюма ти или да опитам от сготвените от теб гозби. Няма как да се любим за да ти направя деца. Така, че по-добре е да се разделим. Прегръщам те и се пази! Винаги ще си част от сърцето ми Мери!

  • Ти също Сашо, радвам се за теб! - каза някак подтиснато Мария и после приключи разговора.

    След този разговор имаше време често да мисли върху това, кое беше важно за нея? Осъзна, че общуването в интернет може само от части да замести живото общуване и че рано или късно тези любими очи, които я гледат от монитора избледняват, отдалечават се и сякаш се превръщат в нереални. Важно беше това тук и сега и всеки ценен миг с най-важните хора , които присъстват в живота.

    След две седмици изписаха Петър от болницата. Той вървеше някак си по-бавно от преди, но беше по-добре. Не стигна до кислороден апарат. Тя га подкрепяше до таксито, а после и до асансьора.

  • Благодаря ти, че беше до мен и се погрижи да се оправя Мария. Каза Петър и стисна ръката и в своята.

  • Ти колко пъти си бил до мен Петьо? Аз няма как да ти си отблагодаря, освен това как няма да се погрижа за теб, та ти си един от най-важните хора в живота ми, да не кажа най-важният. - каза Мария опитвайки се да му подскаже чувствата си.

  • Наистина ли ме приемаш по този начин Мария?

  • Да, иска ли питане? Няма друг приятел като теб Петьо.

  • Ти никога не си ме наричала така.

  • Как?

  • Петьо. Така ме наричаше само майка ми. От твоята уста също звучи добре Мария.

  • Сега не го мисли, дай да ти разопаковам багажа и да си полегнеш малко, че още не си съвсем добре. Докторът каза, че ще има възстановителен период през, който ще си по-бавен и ще ти е трудно да вървиш бързо, но той ще отмине не се притеснявай.

  • Аз не се притеснявам, знам, за това. Просто се радвам на това, че си загриждена за мен. - каза Петър и я погали леко по бузата. Тя се наведе и го целуна по устата. После каза с въздишка:

  • Радвам се, че си тук, липсваше ми ужасно много!

  • Ти също ми липсаваше, но наистина никога не съм те виждал такава. Какво се е случило с теб през тези две седмици?

  • Ами нищо особено, със Сашо се разделихме и аз осъзнах, че те обичам.

  • На това нищо особено ли му казваш. Хм, а какво ли щеше да е ако беше нещо особено? - опита се да се пошегува Петър.

    Двамата седяха един сруще друг хванати за ръце и се гледаха дълго, докато не започнаха да се усмихват, после да се смеят все по силно и по силно. После двамата се прегърнаха и се любиха нежно и дълго. След този секс, Петьо каза:

  • Ще се омъжиш ли за мен?

  • Иска ли питане, само кажи кога?

  • Аз не се шегувам. - каза отново Петър

  • Аз също! - потвърди Мария.

    Мина година и двамата се ожениха. Петър се беше възстановил напълно Сашо пък имаше момиченце от Мелани, така се казваше новата му жена, а Мария разбра, че е бременна.

    Животът продължаваше да изненадва с най-непредсказуемата развръзка, въпреки толкова очевидните обстоятелства довели до нея. 

 


Тагове:   обрати,   любов,   решения,   измяна,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 127162
Постинги: 124
Коментари: 130
Гласове: 1070
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31