Харно правиш! - казало момиченцето и продължило пътя си. По-нататък срещнало една баба, която предяла и плетяла. Изабела я погледала, погледала пък я попитала какво прави? Бабата и казала, че плете топли пуловери и ръкавички за всички от нейното село, както и шалове за големи, и мънчики, за да им е топло през дългата и студена зима. Момиченцето пак поклатило одобрително глава и продължило пътя си. По-нататък стигнало до един град и от една къща чуло страшна врява. Било любопитно и за това погледнало през прозореца. Там видяло празна стая, а на средата и една красива маса, резбована и лакирана светела като слънце, а около нея двама братя се карали. Единият казвал, че трябва да я продадат тази маса та да имат поне за хляб пари, защото родителите им били починали, а те си нямали нищо. Нали за това я направили тази маса та да си купят хлаб поне за една седмица. На другия пък му се свидело да я продадат, толкова труд и любов били хвърлили по направата и, че сърце не му давало и дума да се издума да я продават. Изабела не издържала и се намесила в техния спор, като убедила втория брат, че първият е прав и трябва да мислят как ще напълнят гладните си стомаси, а ако я продадат ще могат да направят още маси и да отворят работилница. Така тримата тръгнали към пазара. Там застанали на кьоше. От всякъде се чували виковете на търговците, Едни викали ,,На хубавите картофи, моля!“ Други „Хайде вземете си това теленце, то ще се превърне в силен и работлив бик“,трети пък „Вземете си грънци от най-качествената глина са „ и така нататък. Момчетата ги било срам да викат и за това Изабела се провикнала:

Купете си тази маса, в нея е вложена душата на тези момчета! Майсторството и красотата, с която е направена ще украсят всяка богаташка къща, и няма да посрами стопанина си! Купете частица от красотата на природата! Вижте какви фрески, какви гравюри, сякаш художник я е изваял. Грее като слънце! Покрай тях минала карета и спряла. От там слязъл един знатен господин и казал:

Давам ви 20 сребърника за нея. Момчетата се сбутали, защото щели да имат храна за цяла седмица, но Изабела казала:

Господине, само 20 сребърника за тази прелест? Погледнете я отново вижте как с пот и кръв на челата, и ръцете тези момчета са я изработили толкова красива, че може да се каже, че има и душа! Погледнете я! Не потъва ли погледа ви в тази прелест, не ви ли омайва този мирис на прясно дърво и лак? - Господинът бил впечатлен от Изабела и казал, че дава 100 сребърника, но иска госпожицата да дойде с него в замъка. Извинил се и се представил. Казал, че се казва херцог Бибероскос и е загубил жена си, когато раждала тяхното момиченцето. Момиченцето било изчезнало мистериозно в ноща на раждането си. Нямал си никого и живеел в един огромен замък. Плашел се от отекващите си самотни стъпки по коридорите, а така му се искало да чува детски смях, който да стопли самотното му сърце! Изабела се съгласила, но поставила условие и момчетата да дойдат с нея. Херцога се съгласил и те поели с каретата към замъка. Прекарали там три дена и три нощи. Хранели се на корем и им било весело. Един ден Изабела се сетила, че е оставила баба си и дядо си съвсем сами и безпомощни в къщи и се затъжила. Херцогът се бил привързал към нея и веднага усетил, че нещо я тормози. Попитал я и тя му разказала.Тогава той я качил на каретата и бързо поели към нейното село. Там бабата и дядото стояли на прага и я чакали. Кравичката била умряла,кокошките ги изяла лисицата, а магаренцето стояло до тях изпосталяло и унило. Къщата се била покрила с паяжини и прах. Изабела бързо се разшетала и почистила, стъкмила огън в камината и сготвила вкусен бобец. Седнали да вечерят и от дума на дума се разбрало,че Изабела е изгубената дъщеря на херцога, а бабата и дядото са родителите на съпругата му, която преди да умре им заръчала да я вземат при себе си. Той без да се чуди прибрал всички в замъка си и заживели щастливо!
автор аз, тоест Десислава Стоянова - liulina