Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 21:16 - Ред в хаоса
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове:
4



Градината изглеждаше много хубава и подредена, сякаш някой ландшафт дизайнер я беше проектирал. Имаше си всичко и алпинеум и малък фонтан, и лехи с цветя подредени по цветове и височина. Дървета с правилно подрязани клони и дори къщички за птици. Тя гледаше тази градина, като снимка от някой туристически наръчник и се чудеше, кой ли я е направил такава. Опитваше се да надникне през прозорците на къщата сгушена в самия и край, но безуспешно. Тя живееше в града и там нямаше такива красоти. Постоя, постоя и отмина, стигна до центъра на селото и реши да разпита хората на мегдана, дали знаят на кого е тази градина. Там седяха две баби на една стара пейка и си говореха нещо. Тя ги прекъсна:
– Добър ви ден!
– Добър да е моме! - отговори и едната баба.
– Искам да разбера, на кой е чудната градина на съседната улица?
– А, не знам чадо. Новоселци са, пък и не са много общителни. Май са някакво семейство дошло от града. - каза същата баба.
Отговорът, който получи не задоволи любопитството ѝ, но явно нямаше да разбере повече.
– Хубав ви ден! - пожела тя и понечи да отмине, когато другата баба и рече:
– Чадо, светът се изроди, чадо. Красота е това, което прави природата, а човекът се опитва да я сложи в ред.
– Искате да кажете в собствената си представа за ред? - попита момичето.
– Да, е аз не знам толкова да говоря, ама знам, че обичам полската поляна, където има от всичко по реда на природата.
– Да бабо така е, но и човекът понякога има красиви представи за това как да изглеждат нещата.
– Точно заради това и сме на този хал момиче, точно заради това.
Тя отмина двете баби замислена за това, което и каза втората. Тя и каза много повече всъщност, каза и, че човекът не живее в хармония, а винаги търси начин да променя и да ползва благата на земята. По този начин я унищожава. Навсякъде по медиите, говорят за природни катаклизми и нелечими болести, нима това не е следствие от начина, по който хората се опитват да владеят и променят всичко около себе си. Нима вредните емисии от автомобилите, комините на заводите и къщите и дори аерозолите изхвърляни от дезодорантите и други такива пръскащи средства не са живо доказателство, че човекът е в противовес с природните закони. Мислейки над тези неща тя отново стигна до къщата с красивата градина и видя, че до фонтана стои момиче на нейната възраст.
– Здравейте. - каза тя заставайки до оградата.
– Здравейте. - каза момичето до фонтана.
– Искам да знам, кой е направил тази красиво подредена градина?
– Дядо ми. Той беше градинар в едно стопанство и винаги си е мечтал да направи точно такава градина. Радвам се, че ви харесва!
– Да, подредена и красива е наистина. Как се казвате, аз съм Милена?
– Лилия, приятно ми е!
Двете момичета си подадоха ръка над оградата.
– Вие от къде сте, виждам, че не сте тукашна? - попита Лилия
– Да, от града съм и тази градина ми направи силно впечатление. После признавам си минах към мегдана и заварих две баби. Разпитах ги за вашата градина, но те не ви познават. Едната каза нещо интересно за това, че хората искаме нещата да са по наш ред, който е в противовес с природата.
– Да, но е красиво! Дядо обича тази градина и непрекъснато полага грижи за нея, труди се почти денонощно за да я поддържа в този прекрасен вид.
– Не ме разбирайте погрешно, никой не упреква дядо ви. Въпросът е, че и производителите на автомобили, кораби и самолети, строителите на заводи, на бизнес сгради и подземни паркинги и създателите на машини и съоръжения, всички работят много здраво за да постигнат това, което искат. В резултат на това въздухът е замърсен, водата също, храната е изкуствена и генно модифицирана. Всичко, което правим уж с добри намерения унищожава природата и е в противовес с нейната хармония. Поне градината е нещо красиво и част от флората. Тя е символ на това, че ние обичаме да се намесваме и да променяме, не се примиряваме с това, което ни предлага домът ни. После сами се тровим и носим последствията.
– Много разсъждавате, оскърбително е да наричате градината на дядо ми отрова.
– Извинявам се, тя не е отрова сама по себе си. Няма значение ... - каза Милена и продължи по пътя си. Защо ли очакваше момичето да разбере какво иска да каже?
Реши да навлезе в гората и повървя доста навътре в нея, когато съзря една девствена полянка, надраскана сякаш от Бога с най-прекрасни багрила и толкова упойващо ароматни цветя. Седна на тревата и осъзна, че докато има такива места, винаги ще има противоотрова. Хората като нея с години трупат в себе си неудовлетвореност и само такива диви места, на които си диша свобода, могат да ги направят щастливи. Редът в хаоса, измамна сигурност за малките човечета, които си мислят, че владеят света. Да, ама не! 


Тагове:   малък,   човек,   природа,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 127151
Постинги: 124
Коментари: 130
Гласове: 1070
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31