Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03 23:11 - Неделя
Автор: liulina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове:
3



 Днес е поредният ми мързелив ден. Напоследък толкова много ме мързи, че ако имах възможност по цял ден да си лежа, да си чета и да си пиша нямаше да стана от леглото, дори щях да се храня в него, като истински крез. Обаче не би. То да сготвиш, то детето, то кучето, то битовизми разни безобразни и какво се оказва, че мързелът ми плаче и пъшка в ъгъла и само чака за да ме тръшне да полежа преди поредното задължение. Все пак от време на време ме надвива и изобщо се оказва, че съм свършила половината от това, което съм имала намерение. А дали всъщност, имала ли съм наистина намерение и това не е ясно. Та днес в поредния си мързелив ден аз все пак изведох и детето и кучето навън и то само защото беше необходимо. Кучето беше доста ентусиазирано както винаги и с радост ме задърпа за да си свърши нуждите и да си подуши тревичките и разните там други неща, които обичаше да си нюхка. Синът ми пък изобщо не изгаряше от ентусиазъм, даже едвам го накарах да излезе, то плейстейшъни, то телефони, то игри и като вземе да ми говори за тези неща попадам в съвсем друг свят. То са някакъв „недърайд“, някакви руди, други светове значи в някакъв „недър“, който бил ада. Много е запален по „Майнкрафт“, оцелява, твори и изобщо голяма работа. Аз като ги видя тези квадратни човеци, квадратни крави, овце, дървета и изобщо този квадратен свят и ми изглежда доста странно. Все пак го слушам и се опитвам да разбера това негово увлечение. Нали живеем в съвременен свят и това е бъдещето, децата предпочитат да стоят пред мониторите. Все пак не трябва да се прекалява, защото води до пристрастяване. За това и излязохме навън. Там ни чакаше моята приятелка Емилия и нейната мила и красива дъщеря. Синът ми много я харесва, но е във фаза да се срамува и за това само я гледа и и се радва. Тя обаче понякога му се връзва на акъла, ако няма други деца и така един ден бяха целите като пясъчни човеци овъргаляни в пясъчника. С Емилия винаги имаше за какво да си говорим, тя много обича да чете книги и сега пак беше подхванала една за възпитанието на децата и ми разказваше как не трябва да се вика по децата, а трябва да се гушнат и да се застане на нивото на очите им и спокойно да се каже онова, което искаш от тях. Това ми го каза по повод на това, че непрекъснато виках по детето си. Ами той се въргаляше по тревата, вдигаше и носеше кучето и всякакви други щуротии, от които често изпадах в нервна криза. Може би трябваше да реагирам по интелигентно, тоест както тя ми разказваше и за това пробвах този подход . Ами ефектът от това беше краткотраен. Явно нямам голям авторитет и това си е. Поседяхме малко навън и после се прибрахме пак в апартамента. Аз подхванах отново борбата си с мързела и задълженията, а синът ми отново влезе в света на квадратите. Така мина и тази неделя. Сега пък седнах да го запиша, за да отбележа спомен.



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 127125
Постинги: 124
Коментари: 130
Гласове: 1070
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31