Сега започвам с отрицание.  Не казвам, че днес е време, в което сме подложени на изпитание, не твърдя, че разбирам всичко или, че знам отговорите на злободневните проблеми, но знам, че имам мнение. Моето мнение е, че храним страховете си повече от колкото обичаме. Не се изключвам от това число. Не мога да говоря за другите, но просто наблюдавам обстоятелствата. Създават се прозорци, не само на домовете, не само в интернет но и в съзнанието ни. Променя се целият ни светоглед, дълго и продължително се напояваме с твърдението, че трябва да се предпазим и да пазим близките си и хората, които помагат да останем тук в този живот. Всъщност отдавайки се на страха, на паниката, на чувството на вина се обезверяваме, че можем да направим нещо или отричаме, че съществува реална предпоставка за промяната, която ни предлагат. Не твърдя, че плащаме за грехове и за това сме изправени пред тези изпитания, не твърдя, че вероятно се редуцира обществото и животът на хората като цяло. Не съм компетентна да видя, че конспиративните теории в тези времена изглеждат все по реални и възможни. Все пак съм учила по математика какво е кръг и знам, че той може да се превърне в спирала от безброй кръгове, хипнотизираща ни в една точка, сякаш трябва да сме концентрирани само върху определено нещо, което да се превърне в мощен егрегор колкото парите. Птички в клетка, мишки в капан, такива асоциации ми идват в ума. Не съм сигурна дали това е божията ръка или ръката на някои и други хора, същества, и не знам още кои. Важното е, че има хора, които си помагат, хора, които са съпричастни и такива, които отричат, бунтуват се срещу новия световен ред. Все пак всички сме в кошарата, в един кошер, в едно пространство наречено земя, няма къде да отидем дори това да е заговор срещу човечеството. Трансхуманитарните теории, че светът ще е по- добре с роботи, които не разсъждават, не отричат, не се уморяват и не боледуват и робуват без да се замислят днес ми звучат убедително. Хората са мърлячи, мързеливи, некомпетентни и крехки създания, така ли е, това твърдение вярно ли е? Малцина се замислят за приноса си към общността, към развитието и целта си в живота. Много хора днес искат да са щастливи и да се чувстват комфортно, да са прагматични и рационални, малко са онези, които рискуват да загубят материалното си удобство и да го заменят с риск като се хвърлят в приключението доверие в божията промисъл. Забулените ни мозъци стават безплодни и безполезни, отдадени на това да се храним, да се грижим за семейства, да работим някъде за да притежаваме, ние вече се мерим с очите на своя успех, а не с идеите си и с желанието си да имаме принос. Аз не съм сигурна в това, което мисля и се извинявам, че слагам под общ знаменател цялото човечество, не съм права за това. Има и будни умове сигурна съм, сигурна съм, че някъде между минутите на деня се раждат идеи, се твори бъдеще и не се позволява само на вълка да е творец, тоест само на визионера да прави прозорци. Аз съм пъзла, не го отричам, същата съм като всички останали сковани от непрекъснатото внушение за масово унищожение. Честно да си кажа искам да имам някакви способности , да мога да лекувам с поглед, да летя, да съм добра магьосница, да правя неща, които не са скучни и ме изваждат от рамката на крехко и зависимо същество, каквото съм. Искам това да не е свързано с техники и разни помощни метални или не съвсем конструкции. Всъщност ми харесва теорията, че връзките на кундалини в нас са прекъснати, а сме можели много повече неща като човеци, но те са закърнели с времето и сега сме сухи съчки с малки мозъци с не виждащи очи и затворено съзнание за цялостната картина на битието, битие затворено само между четирите стени на нашите възприятия. Както се казва, много сме квадратни за да направим кръг. Може би съм назадничава, не умея да виждам кое е добро за бъдещето, не вървя ръка за ръка с прогреса. Възхищавам се на постиженията на Тесла, на Айнщайн, на Бел, на Да Винчи и всички онези креативни умове, които са дошли през времето ни за да донесат някакво развитие. Възхищавам се на Дънов, на Ванга и на всички онези, които са дошли да ни отворят очите за нещата, които са важни. Вероятно едното трябва да върви с другото, тоест духовното с материалното за да се използва добросъвестно и без намеса в божията промисъл. Ще кажете, че съм наивна, че нищо не разбирам и ще сте прави, аз чета теории, доверявам се на някакви собствени щѐния на моя ум, на онова, което възприемам за възможно на сляпо без реални доказателства за мисленето си и за чувството си на безполезност. Смятам, че вървим по грешна плоскост от много време насам, според мен цялата конструкция на живота е устроена по грешен начин. Ние живеем в инкубатор и отдавна сме на помощно дишане, зависими сме, не сме позволили на себе си да открием начин да достигнем собствената си независимост или не са ни позволили, не знам кое е вярно, но смятам, че и ние сме отговорни за този сън, в които живеем. Днес сънят е кошмар, оградата е кръгла и се приближава свивайки своя периметър, не сме доволни, но и не правим нищо не защото не искаме, а защото не знаем какво точно се случва наистина. Поне аз не зная, може би вие знаете, ще се радвам да разбера?

Десислава Стоянова - LIULINA