Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.07.2020 10:56 -
Птици
Тя не беше като другите. Всички смятаха, че е малко чалната. В селото хората се занимаваха с полска работа и тежък физически труд, а тя от малка само за птици говореше и все гледаше към небето. Майка и смяташе, че от нея ще излезе учен човек. Така и стана. Записа се орнитология в университета. Работеше в БАН и беше щастлива, защото наистина познаваше светът, който обичаше с цялото си сърце, светът на птиците.
Един ден с приятелките и от селото се събраха и решиха да отидат на хижа в гората. Пътуваха с колата на приятелка, седем-местен Ван, а те бяха точно седем. Една от приятелките се опитваше да я заговори:
- Е, Елена, как е по София? Какви интересни хора срещна там?
- Хората не са като птиците! – каза Елена и пак се умълча, съзерцавайки природата отвъд прозореца на Вана.
- Няма ли някоя нова любов? – не се отказваше приятелката и
- Да, беше пострадал един сокол скитник, приютих го и го излекувах. Сега лети някъде свободен.
- Аз те питам за мъже Еленочка?
- Ами той беше мъжки…
- Ех и ти с твоите птици няма да са задомиш. – отказа се Петра.
Елена възкликна:
- Виж, виж този разкошен Гривяк?
- Ей, ти май наистина си луда по птиците … - Петра не можеше да разбере страстта на своята приятелка.
- Да, те не са като хората …
След този разговор пристигнаха. Една китна къщичка в гората. Петра и каза:
- Тук можеш да си отпуснеш душата както искаш, защото си сред свои.
- Ще опитам – каза Елена.
Другите хапваха, пиеха, оригваха се шумно, кикотеха се и говореха една през друга. Елена се отпусна и сякаш се унесе в дрямка. Изведнъж се отдели от земята, рееше се над тях. Другите се изплашиха, а Петра я попита:
- Какво ти става, ти не си човек?
- Нали ми каза да си отпусна душата, аз не мога да я отпускам като вас, моята душа е птица! – каза го и отлетя над гората.
Другите стояха втрещени и невярващи на очите си.
После се събуди в болнично легло. Опита се да си спомни какво е станало, но изобщо не можа да се сети. До леглото на един стол дремеше майка и.
- Мамо., мамо …- едва доловимо се чу да казва Елена
- Елена ти се събуди, слава на Бога! – майка и скочи от стола от емоцията.
- Какво ми се случи?
- Не помниш ли, че с приятелките ти бяхте на хижа и по обед ти изведнъж си припаднала. Ударила си си главата в масата и добре, че бързо са те докарали в болницата. Слава Богу, че се събуди! –майка и се наведе и я целуна по бузата.
- Добре, че хората не са като птиците! Майко обичам те! – Елена за пръв път разбра, че светът е за всички! Може би щеше да свие свое гнездо някой ден, ден с нов полет на мисъл-птица завърнала се от гората в уюта на дома!
Един ден с приятелките и от селото се събраха и решиха да отидат на хижа в гората. Пътуваха с колата на приятелка, седем-местен Ван, а те бяха точно седем. Една от приятелките се опитваше да я заговори:
- Е, Елена, как е по София? Какви интересни хора срещна там?
- Хората не са като птиците! – каза Елена и пак се умълча, съзерцавайки природата отвъд прозореца на Вана.
- Няма ли някоя нова любов? – не се отказваше приятелката и
- Да, беше пострадал един сокол скитник, приютих го и го излекувах. Сега лети някъде свободен.
- Аз те питам за мъже Еленочка?
- Ами той беше мъжки…
- Ех и ти с твоите птици няма да са задомиш. – отказа се Петра.
Елена възкликна:
- Виж, виж този разкошен Гривяк?
- Ей, ти май наистина си луда по птиците … - Петра не можеше да разбере страстта на своята приятелка.
- Да, те не са като хората …
След този разговор пристигнаха. Една китна къщичка в гората. Петра и каза:
- Тук можеш да си отпуснеш душата както искаш, защото си сред свои.
- Ще опитам – каза Елена.
Другите хапваха, пиеха, оригваха се шумно, кикотеха се и говореха една през друга. Елена се отпусна и сякаш се унесе в дрямка. Изведнъж се отдели от земята, рееше се над тях. Другите се изплашиха, а Петра я попита:
- Какво ти става, ти не си човек?
- Нали ми каза да си отпусна душата, аз не мога да я отпускам като вас, моята душа е птица! – каза го и отлетя над гората.
Другите стояха втрещени и невярващи на очите си.
После се събуди в болнично легло. Опита се да си спомни какво е станало, но изобщо не можа да се сети. До леглото на един стол дремеше майка и.
- Мамо., мамо …- едва доловимо се чу да казва Елена
- Елена ти се събуди, слава на Бога! – майка и скочи от стола от емоцията.
- Какво ми се случи?
- Не помниш ли, че с приятелките ти бяхте на хижа и по обед ти изведнъж си припаднала. Ударила си си главата в масата и добре, че бързо са те докарали в болницата. Слава Богу, че се събуди! –майка и се наведе и я целуна по бузата.
- Добре, че хората не са като птиците! Майко обичам те! – Елена за пръв път разбра, че светът е за всички! Може би щеше да свие свое гнездо някой ден, ден с нов полет на мисъл-птица завърнала се от гората в уюта на дома!
Харпията-една от най-големите грабливи п...
Птиците не молят за любов...
Животът е без право на повтаряне ...
Птиците не молят за любов...
Животът е без право на повтаряне ...
Няма коментари
Търсене