2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 861 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.12.2009 23:02
Изглежда животът ми като препускане,
на равен път, изкачване и спускане
и все едно съм тръгнала след спусъка
и на тласъка на живота съм отпусната.
Трусове от трепети вече изригнали,
ме преследват на младостта нанизани,
идеали някога нагоре ме издигали,
сега ги стъпквам на прага, на излизане.
Изобщо не е също времето неангажиращо,
сега с куршумите летя така стресиращо,
че плаша сама себе си, с бързо шумно падане,
в работохолистичното си всекидневно пладне.
Осъмвам с таблици, числа за плащане,
тренирам на секунди бързо банко- хващане,
живея сякаш съм машина за банкиране
а не човек с право на време -избиране.
Понякога стените на жилището ми теснеят,
очите ми в огледалото за природата линеят,
дали ще си играем, пита ме детето с копнеж,
а аз се питам защо съм в любово-невървеж?
И пак поемам впрегната в задачи и тревоги,
да видя синьото в небето все не мога,
психирам се от битието хванало ме в хватка,
а знам, че отпусне ли ме, вече ще съм кратка.
И все пак понякога, мазохистично го обичам,
това време-работа и на него се себеобричам,
прекаля ли все пак, като на всеки ми натежава,
добре, че празниците отново наближават ...