Безполова вървя сред страсти
и в очите търся частица чиста,
бягам от егрегорите всевластни
и си нося избора качен на кръста.

Сънувам кубове житейски
и сякаш в тях съм андрогин,
бягам от каноните библейски,
но не е пътят ми непроходим.


Поемам нуждите и своята вина,
старая се да съм необходима,
човек и майка, може би жена,
а някога ще бъда и любима.

Младата и многообещаваща поетеса много умело въплатява житейската си драма в постмодернистичното стихотворение с сюреалистични елементи пред което масовия читател може само да занемее.

за соц. коментара с елементи на подигравка ;)