Слънцето танцува  танго със есента,

с вплетени ръце неверни, милостиви,

в измамно злато обгръща ги страстта

и изглеждат тьй по цигански щастливи.

Лятото докосва с бриза си любовен,

вихрят се стихии, завъртат листи,

есента убива морския му спомен,

а целуне ли го смразява топли мисли.

Лятото все още се целува страстно,

гони с поглед чайките- кресливи птици,

но на циганката-есен е подвластно,

щом погледне го с дъждовните зеници