Щурците умират в студеното днес,
замлъкнали във вечните пози,
сама на паното извайвай финес,
ухания летни на рози!
Усетени трепети,
пъстри дъги,
изсвирвай с душата си лятна
и календарното време върни,
виж колко е необятна!
А после извивки на есен вземи,
раздиплени листи и плод,
пейзажно в хаоса ти премини,
заслушана в природния код.
Тогава на есента песента,
ще чуеш в няколко гласа,
ще видиш през нея как диша света,
обновена и с друга нагласа!

И всяка възраст.
Поздрави!