Ухая на дюля,

 устата ми е стипца,

 света си през нея

люлея,

линея,

лелея,

а линията и е крива,

като кардиограма!

***

Съм е нищо без теб!

Естествено Съм,

промъквам съзнание,

вибрирам с любов нависоко,

 или слизам със страх,

намирам в света си призвание,

а после Съм  е от прах!

Изтънявам и слушам,

но да чуваш е повече,

понякога в Себе се сгушвам,

носталгично ще речеш …

Аз съм!

Без теб, Съм е нищо!

***

Фрактал на божественото съзнание!

Просветвам ли, сякаш съм съчка,

запалена в общия пламък на огъня,

от горе с машата Отеца ме ръчка,

да се събудя, но не в преизподня!

Тук чувам лее се светлина от знание,

нюансите и разливат гранични понятия,

вярвам с упование, но без колебание,

че измеренията се две  разкаяния…