събрала си полюси, нахранила вълци,

по-бяла от сняг, растеш като вест

и ранни петли те припяват по колци …

Ти носиш най-новата дреха от пръст,

премиташ душата от вчера за утре,

понесла на времето кървавии кръст,

на живота в черупки от илюзия внутрен …

Сънуваш заревото на душите след мрак,

които се нижат сами на дувари,

умирайки същий щурци с последния влак,

стоварили песен на вчерашни гари …

Изкуствени мисли от пластмаса и нано,

силиконови думи и от метал  мечта,

в тези краски е новото време проиграно

и връщаш зората човешка от кал-в калта …

© liulina 22.03.2018г.