Тя не беше като другите. Всички смятаха, че е малко чалната. В селото хората се занимаваха с полска работа и тежък физически труд, а тя от малка само за птици говореше и все гледаше към небето. Майка и смяташе, че от нея ще излезе учен човек. Така и стана. Записа се орнитология в университета. Работеше в БАН и беше щастлива, защото наистина познаваше светът, който обичаше с цялото си сърце, светът на птиците.
Един ден с приятелките и от селото се събраха и решиха да отидат на хижа в гората. Пътуваха с колата на приятелка, седем-местен Ван, а те бяха точно седем. Една от приятелките се опитваше да я заговори:
- Е, Елена, как е по София? Какви интересни хора срещна там?
- Хората не са като птиците! – каза Елена и пак се умълча, съзерцавайки природата отвъд прозореца на Вана.
- Няма ли някоя нова любов? – не се отказваше приятелката и
- Да, беше пострадал един сокол скитник, приютих го и го излекувах. Сега лети някъде свободен.
- Аз те питам за мъже Еленочка?
- Ами той беше мъжки…
- Ех и ти с твоите птици няма да са задомиш. – отказа се Петра.
Елена възкликна:
- Виж, виж този разкошен Гривяк?
- Ей, ти май наистина си луда по птиците … - Петра не можеше да разбере страстта на своята приятелка.
- Да, те не са като хората …
След този разговор пристигнаха. Една китна къщичка в гората. Петра и каза:
- Тук можеш да си отпуснеш душата както искаш, защото си сред свои.
- Ще опитам – каза Елена.
Другите хапваха, пиеха, оригваха се шумно, кикотеха се и говореха една през друга. Елена се отпусна и сякаш се унесе в дрямка. Изведнъж се отдели от земята, рееше се над тях. Другите се изплашиха, а Петра я попита:
- Какво ти става, ти не си човек?
- Нали ми каза да си отпусна душата, аз не мога да я отпускам като вас, моята душа е птица! – каза го и отлетя над гората.
Другите стояха втрещени и невярващи на очите си.
После се събуди в болнично легло. Опита се да си спомни какво е станало, но изобщо не можа да се сети. До леглото на един стол дремеше майка и.
- Мамо., мамо …- едва доловимо се чу да казва Елена
- Елена ти се събуди, слава на Бога! – майка и скочи от стола от емоцията.
- Какво ми се случи?
- Не помниш ли, че с приятелките ти бяхте на хижа и по обед ти изведнъж си припаднала. Ударила си си главата в масата и добре, че бързо са те докарали в болницата. Слава Богу, че се събуди! –майка и се наведе и я целуна по бузата.
- Добре, че хората не са като птиците! Майко обичам те! – Елена за пръв път разбра, че светът е за всички! Може би щеше да свие свое гнездо някой ден, ден с нов полет на мисъл-птица завърнала се от гората в уюта на дома!