- За какво си достатъчен? Това е въпросът, който си задавам от няколко часа не мога да открия отговора?
- Не знам, ма како Сийке, не моем да ти каем … - пошегува се Магдалена
- Ти едва ли сега имаш време да си задаваш такива въпроси? – Сребрина го каза по-скоро на себе си. Тя знаеше, че Магдалена мисли най-вече за семейството си, не за това за какво е достатъчна.
- Ей, Сребрино, аз по-скоро се чудя дали съм достатъчна за всички дела, които чакат мен ха,ха…- изкара Сребрина от мислите и с този отговор.
- Разбирам те Магдалена! Така е твоят център се е изместил и ти не си в основата му! Питаш ли се понякога, коя си, каква е мисията ти, са какво си тук?
- Знаеш ли върна ме в тийнейджърските години, когато основно си задавах точно такива въпроси и четях Кастанеда и Маркес. Сега нямам време, от задължения покрай къщата, съпруга, работата и децата най-вече. Даже и покрай кучето и градината. Обаче аз в това виждам и смисъла на живота си да ти кажа. –Магдалена харесваше тези си грижи, пълнеха и живота със смисъл.
- Вероятно е така, аз още не мога да се похваля с този смисъл, но някак си не го и търся. Имам си своето образование, престиж, работа и грижи покрай себе си и реализирането на проектите и мечтите си. Защо са ми деца и семейство да им робувам и да се чувствам задължена и виновна ако не успея да се погрижа? Това е отживелица, от когато света беше патриархат, задължават жените непременно да имат деца и ако нямат ги заклеймява цялото общество. За жалост все още е така, това не е изкоренено от мисленето на българина. Радвам ти се Магдалена, че си решила да отгледаш своите деца, но това не е ли продиктувано от втълпяваната ти роля като жена?
- Мила, дори така да е, аз не искам твоята свобода и не ангажираност, на мен ми харесва да се чувствам полезна на някой друг. Харесва ми да виждам, че помагам, че се грижа и от грижата ми има полза , особено, когато правя всичко с любов. Вярно е, че понякога се изнервям и чувствам несигурност, но бързо се окопитвам и дори да греша , съзнавам, че оставя ли се на божията воля ще направя каквото трябва. Като всеки човек и аз изпитвам страх, вина, малоценност, но животът ми е пълноценен от където и да го погледнеш.
- Вероятно си права, вероятно мен ме е страх да поема отговорност за нечии друг живот. Аз все още търся мисията си и себе си и за това е вероятно да не порасна от тийнейджър още известно време, а може би до другия живот… - Сребрина си стана от стола на верандата и се загледа в градината на Магдалена, където в това пролетно време бяха нацъфтели дървета, храсти и цветя и и се прищя да направи няколко снимки с професионалния си апарат. На село се чувстваше като в безтегловност. Чистият въздух и природата и действаха благотворно и антистрес. Сега беше спокойна и се чувстваше прекрасно! Магдалена и беше дружка от детските години, двете можеха да разговарят с часове и да не им омръзва, и винаги се чувстваха добре заедно.
- Сребрина наглеждай Явор и Ясен, аз отивам да видя печеното във фурната. Приготвям ви пиле в кесия с гарнитура от зеленчуци.
- Добре, ще ги гледам.
Близнаците Явор и Ясен нямаха седем години и в момента си играеха на двора в направената им с любов детска площадка. Имаха и люлки и пързалка, и пясъчник, и дори къщичка на едно дърво до площадката. Магдалена и Красен съпругът и се бяха постарали да осигурят на децата си всичко, от което те са били лишавани в детството си. Искаха децата им да не знаят какво е бедност и работеха здраво за да има необходимите условия и удобства. Сребрина просто ги наблюдаваше до като те правеха кофички в пясъчника мълчаливо. Замисли се над новия си проект свързан с античните скулптури. Изведнъж Явор пръсна пясък в очите на Ясен, а Ясен също започна да хвърля пясък. Сребрина не знаеше какво да направи и хвана двете деца за ръцете и им взе лопатките с думите:
- Щом не можете да играете като приятели, няма да играете и като врагове! – двамата изведнъж спряха и я загледаха стъписани. После побягнаха към къщата да намерят майка си. След малко Магдалена се показа с близнаците на вратата :
- Нещо са се стреснали моите хубостници, какво си им казала?
- Хвърляха си в очите пясък и им казах, че като врагове няма да играят, взех им лопатките и толкова.
- Добре си направила, аз щях само да им се скарам, ти си действала по-радикално, не са свикнали така и за това се стреснаха, ха-ха. Бива те за родител!
- Нима, едва ли… - Сребрина не искаше да се поддава на това, което се опитваше да и намекне Магдалена.
Магдалена видя, че приятелката и се сви като малко гардже в гнездото и за това не продължи по тази тема. Сервира обяда на верандата, защото времето беше подходящо за обяд на вън.
Сребрина хапваше от ароматното пиле и вкусната салата от градината и мислено благодареше на приятелката си, че я покани на гости за уикенда. Магдалена беше заета да се разправя с малчуганите, които не искаха да седнат мирно да се хранят и само сновяха напред назад и се смееха.
(Следва mродължение ...)
автор Десислава Стоянова - liulina