Човекът е богат с онова, което носи като ценност. Двата бряга на една реалност, издигнатите кули от духовно и материално преплетени във вечен дуализъм. Живите щрихи на битието доказват, че всеки човек избира пътя и величае различни идеали, носи различни страхове, стреми се към различни мечти. Днес е време, в което нещата са нагънати, сякаш забързани и всичко се реализира стремглаво и плащаме цената му на момента. Нюансите на бяло и черно се увеличават прогресивно, дори монетата, която уж е с две лица вече не представлява себе си в чистия смисъл на двойственост. Изборът е контрастен, едно и също събитие в живота може да носи в себе си противоположна емоция. Днес се твърди, че нещата не са само бели или само черни, което е така, но в концентриран вид  може да се подсилят и да се постави патосът в най-крайни точки, от зенит до надир и обратното. Ескалацията на тази гама от емоции ще се рисува с черно-белите щрихи на този дуалистичен поглед върху едно и също събитие, като вътрешен дуел със собствените ни вятърни мелници. Битката с тях ще извика палитрата, която всеки човек изживява, когато сблъска своите представи и мечти, страхове и тревоги с онова, което се случва извън него. И все пак черно белият свят от емоции е затворен в нас, а измеренията, които носим вътре в себе си са същите, които носи вселената, защото сме фрактал.

         Ако чашата ти е на половина пълна ти си оптимист и си в светлите тонове, ако чашата ти е на половина празна си песимист и си в черната гама … Ето този въпрос на избор дали 999 или 666 ще е в огледалото за обратно виждане?

Всички сме фрактал от общото на вселената …

                Докосваме се до своята идентичност , но не сме неприкосновени…

                Цяло сме с  общото, като снадка на една точка в безкрайността и колкото по-бързо разберем,ч е нищо не знаем, толкова ще е  по- лесно да празним каничката си за чай за да я напълним отново. Човекът е няколко измерения  … Той живее в ума и сърцето си, изпълнен от своето Аз, от химията на тялото и невидимата нишка на душата си … Духът му е  онзи, който го води по избрания от  общото съзнание път. Да си снадка,не е лошо, обаче да го осъзнаваш, че е важно да е така е още по-добре. Колкото повече си вярваш, че си уникален и неповторим, толкова по-трудно ще е да приемаш, че си просто частица от цялото. 
Точно за това и събитията в играта на шах, не са само на дъската с черно бели квадрати ...

Мисли разлистени –© liulina - Desisilava Stoyanova

30.04.2018