и от нейното щастие се стича мед,
аз на приятелите си раздавам,
от усмивката си най-напред!

По остри зъбери вървя,

с крака от злоба изранени,

намушкана от сто длета,

с очи през призми заблудени …

Дълбаят в мен изгарящи следи,

с неистово желание за болка,

полепнали по кожата беди,

но аз отправям взор към Бога!

Душата ми Фортуна е край вас,

небивало усмихната сред сажди,

с детски лик и с ефирен глас,

но истинските приказки са важни!

© liulina - ДС – 17.03.2018