ПРОЛЕТЕН САБАТ   Времето основно носеше промените, но  страховете освен, че оставаха едни и същи, понякога  дори се преекспонираха от незнание, богато въображение или насаждани от  различни религиозни общности и учения. Хората понасяха мълвите като светкавици и сами себе си разяждаха ако нещо не попадаше в техен пряк контрол. В такива времена се изграждаха култове към определени разбирания за живота и хората се впрягаха в общности където приоритетно са приемаха единни мисли, а всеки инакомислещ биваше заклеймен. Урожаят  бяха създаваните закони, була на папа Инокентий VIII , които позволяват гонения срещу друговерците и дори тяхното унищожаване по най-жесток, извергски начин. Средство била и инквизицията, която била смятана за полицейският орган  на църквата например. Според гледната точка, естествен резултат от предизвиканите от заклейменото лице нещастия. В такива времена обикновеният човек, който все още вярва в старите богове, а не приема християнската вяра, също бива обявяван за еретик и поддръжник на дявола, за вещер или обладан от нечиста сила. Действително католицизмът и християнството и налагането им, довели до масова психоза по отношение на вярата и до твърде крайни мерки за налагането им като основна религия ...                 Така беше писано и тя да се роди в тези средновековни  и неестествено сякаш  насаждани с демагогия времена. Над нея винаги се надвесваше един странен на пръв поглед етикет. Тя не го искаше, защото той я ограничаваше в рокли от кринолин с пристегнат корсет и напудрено лице, като в броня. Времето, в което живееше я задължаваше да крие природната си интелигентност и да носи маската на кокетка за да се вписва в консервативните представи на обществото. Преимущество и даваше фактът, че е родена в семейство на маркиз, който има влияние в двора на краля. Тя имаше възможност да търси и намира хора като себе си, под прикритие. Това и помогна да се образова и да осъзнава своята различност.                 Растеше красива и обаятелна с дълги къдрави руси коси, бяла кожа, небесни зеници и хармонична осанка. Предложенията за добър брак по сметка бяха неимоверно много, баща и  не можеше да избере подходящия жених с най-доброто предложение.                 В сенките тя намери своето призвание и опасна за самата нея същност. Беше вещица, бяла вещица, разбра го след като намери един магьосник, който го видя в нея. Тя знаеше, че хора като нея са незаконни. Знаеше, че вижда по различен начин, че има шесто чувство, че обича котката си Абигейл и, че я разбира, че лековитите треви я привличат и ги познава, че сънува неща, които се случват. Можеше да следва зеницата на птица и да отиде с нея на връх планината. Хората мислеха, че такива като нея  излизат от тялото си нощно време като пеперуди, но тя знаеше,че просто лети над главите на укъснелите и над файтоните и над сградите, театрите и пивниците. Ако я познаеше някой, знаеше, че кладата ще и нейна съдба.  Имаше среща със сестрите от  Ковъна, там щеше да идва един просветител. Декханеваала стана от стола и тръгна към театъра, където я чакаше един виден маркиз. Трябваше да се измъкне с някакво извинение от залата и да отиде на пролетен Сабат, за здраве и благоденствие по време на равноденствие. В театъра имаше стая с огледала, трябваше да мине през нея, а като, че ли някаква сива сянка надничаше от тях. Тя знаеше какво значи това. Знаеше, че ще срещне някого там и може да се забави. Все пак нямаше как, трябваше да мине точно от там. Влезе в стаята и чу тих шум, после бучене. -          Кой е там? – тя не се плашеше, знаеше, че в огледалото е затворена нечия душа.        -  Коя си ти, която ме виждаш? – Декханеваала чу шепота от огледалото.        - А ти кой си? – попита на свой ред.       - Ти  ме чуваш? Аз, аз съм Мейбъл Ракел, огледало ме погълна насред пламъците, моля те измъкни ме!      -  Значи си жена, аз съм Ема Пар, но имам индийско име Декханеваала. Ще говоря със сестрите си от Ковъна за да разбера какво заклинание да използвам за да те измъкна.  - Значи и ти си вещица като мен? - Да, но ако не отида на Сабат, няма да можем да те измъкнем. - Добре върви, щом ще ме измъкнете …             Ема беше излязла преди да чуе края на изречението. На две преки от театъра се намираше близо до местоположението на Уичкрафта, вече чуваше зов от кръга. Вратата, която ползваха за вход се намираше върху улицата си се отваряше със заклинание. Ема се огледа и каза своето заклинание. Тя не беше уверена, че никой не я е проследил, за това каза и едно заклинание за забрава, който и да я е видял, нямаше да помни.                 Всичко това обаче не се случваше в Салем, нито в Баска област,нито  в  някоя немска провинция, а в сърцето на Англия. Ема знаеше, че обикновено се вглеждат в овчари и прости люде, които не приемат католицизма или християнството. Тя  от своя страна беше примерна католичка, това беше най-примерното и лице, с което се представяше в това невещо общество.                 Вещиците можеха да виждат какво става по света и всеки път, когато някоя жена биваше обвиняване във вещерство, Ема се питаше, слепи ли са тези хора или просто страхливи? Много невинни жени, които просто бяха суетни или невежи биваха горени , други пускани в тясно помещение да вървят върху нажежени остриета, с  тежест на врата били хвърляни в дълбок вир, с тръба в устата изливат голямо количество вода и други такива уж начини за доказване на вина, а от страни сякаш просто узаконяване на човешката жестокост …                 Ема слизаше бавно към центъра на земята, където кръгът щеше да я свърже с двата свята , светът на формата и невидимият свят. Тя не се страхуваше да извиква сенки, тя осъзнаваше, че е важно как използва силата си, а за това беше нужно да знае каква е нейната ценностна система.Знаеше, че всичко е въпрос на комбинация от естествени психически способности плюс грижливо самоусъвършенстване, както я научиха тук. Прекрасно беше, че имаше кой да и покаже коя е и какво може да стори…             Долу кръгът вече трептеше, тя се извини и зае мястото, което и беше отредено, днес магията беше за плодовитост, В основата беше дървото на живота, един символ от кабала, както и нарът, който представлява символ на изобилието и плодородието … Червените нарови зърна бяха разпилени около кръга …Три пъти се изричаше всяка дума, всеки път три пъти се обикаляше кръгът.Вдигна се конусът на силата и луната се изпълни … Тогава Ема и другите вещици пиха от чашата с вино … После потанцуваха и беше време Ема да сподели със сестрите си за Мейбъл Ракел. -          Трябва да я освободим. – всичките и приятелки бяха единодушни. -          Да, елате ще ви заведа на мястото. – каза Ема. -          Добре, но сега не е ли затворен театърът? – попита я Ана -          Да, но ние трябва да влезем сега, знаеш го … -          Добре, ще влезем, ще взема прах за приспиване за всеки случай … -          Дадено. Четири жени излязоха от уличката и се запътиха към театъра. Промъкнаха се през един отворен прозорец от задната страна на сградата и лека полека, със стъпката на котка и една след друга стигнаха до залата с огледалата. -          Извади отварата са появяване Сара …- каза Ана -          Ема застанете във формата на полукръг около огледалото… - продължаваше да нарежда Ана. -          Добре Ана… -          Туук ли сте? – чуха гласа на Мейбъл. -          Да идваме да те измъкнем само потрай – успокои я Ема. Ритуалът започна, пръсваха капки от отварата и пееха  докато не се появи първият дневен лъч, той извади Мейбъл от огледалото и тя се пресели в невидимия свят … Момичетата бяха изтощени, но си тръгнаха доволни от свършената работа … Днес Ема заминаваше за Испания, трябваше да види болката на невинните жертви, да се запознае с лицата, които обвинени в ерес, умираха без дори да са сторили нещо … Времената и нравите убиваха много жени, процесът на осъзнаване и отърсване от предразсъдъци щеше да е дълъг и продължава и днес …
 Д.Стоянова - liulina