МЕЧТАНА РЕАЛНОСТ                       УВОД   Скоро прочетох в  „Нобеловата реч” на Патрик Модиано „Оттогава времето е ускорило своя ход и напредва на резки тласъци; и това обяснява разликата между големите романови масиви от миналото с архитектурите на катедрали и днешните накъсани и напарчетосани творби. От тази гледна точка, аз принадлежа на едно междинно поколение и би ми било любопитно да разбера как следващите поколения, родени с интернет, мобилния телефон, имейлите и туитовете, ще изразяват чрез литературата този свят, в който всеки постоянно е „свързан” и в който „социалните мрежи” нарушават онази част интимност и тайнственост, която ни принадлежеше съвсем до скоро – тайнствеността, която придаваше дълбочина на хората и можеше да бъде голяма романова тема.”.  Този автор е точно на моето мнение въпреки разликата в годините.             Днес наистина живеем в доста по-забързано и време, под непрекъснато напрежение и с много задачи. Ако решим да сме в страни рискуваме да нямаме доходи, да не можем да се впишем. Родиха се много хора, които искат да се докажат като писатели и пазарът се наводни с всякакви стилове и всякакви възможни писания. Едно време доста по-малко хора са били достатъчно грамотни да се захванат с писане на книги и наистина животът е бил доста по-забавен. Липсата на мобилни средства и интернет е спомагало за тази идиличност.Днес и любовта не е същата, всичко е на принципа на пазарната икономика. Всичко е взаимно заменяемо, ако не е този човек, друг ще е, практично, но в никакъв случай романтично. Днес ценностите са се изродили до един доста успешен егоцентризъм и материализъм. Хората са заедно в тълпата, но сами за себе си, като в една урбанистична джунгла, където рязко контрастират възходът и упадъкът от гледна точка на архитектура и начин на живот.                         Виждам съвременния човек, настанен удобно пред hd телевизора си, със пълни с консерванти, гмо и оцветители, храни и напитки, който гледайки през прозореца си вижда смесица от стар стил и модернизъм, сталиниска архитектура, романтизъм до нов модернизъм и хай-тек архитектурни стилове.Той , се бори  и вярва в различни идеи и не остава верен на идеите си докрай, защото се носи по течението, най-вече на материализма. Конкурира се със себеподобните си за едно работно място, бори се да получи своето място и да вземе за себе си, най-много блага и така, да се издигне в това общество.             Точно за това искам да пиша, за реалността, в която живея днес, за моята действителност. Тук в България, където съм родена и отрасла и не съм виждала другия свят освен,чрез интернет, телевизията или книгите.             Уводът ми,  е по-скоро философско разсъждение, надявам се да успея да Ви въведа в своя свят.       Първа глава Вглеждам се в отражението си в огледалото, виждам своите несъвършенства, наследствени или придобити с течение на водения от мен начин на живот.По своему, аз също съм егоист, мисля за своето щастие. Въпреки, че доста често се поддавам на манипулация от страна на близки, приятели или работодатели. Доста съм неуверена и не знам, кое е най-доброто решение, нито за живота ми, нито за нещата, които правя.Тази неувереност се предава на другите и те нямат вяра в мен .Жена на тридесет и шест, която не си е научила житейските уроци и все още е наивна и вярва в доброто в хората.             Всеки божи ден се въртя в кръга на времето, на това, което съм си избрала да съм, от множеството възможности, ограничени до изкарването на „хляба” и материалните придобивки. Всеки ден позволявам на някой да ръководи животът ми, да определя в какви условия да живея и изборът ми се свежда до това, да избера държавата си, професията си, законодателството, което ме устройва, материалните си условия. Все пак аз оставам в България, където вече не мога да кажа, че ми се струва, най-доброто място, но е родното ми такова. Всеки ден, виждам истории достойни за роман, но не всички гледаме по този начин на нещата.В днешно време информацията е разнообразна и не знаеш на, кое от всичкото да вярваш, особено, ако не я получаваш директно от първоизточника, а е препредадена или теория.Тук в България се живее трудно, за другите места, нямам опит да отговоря. Важното е да сложиш край и да повярваш в себе си, тогава се сбъдват повечето мечти.                 Хората сме едно голямо стадо, което черпи информация с ограничените си сетива.Въпреки всичко, мечтите дават шанс да се развием, стига да са градивни.