Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2015 23:19 - КУфар
Автор: liulina Категория: Други   
Прочетен: 686 Коментари: 0 Гласове:
1



ПРЕДГОВОР

            Не знам  как да започна, но и това е начин. Всички истории имат начало и някакъв край, но понякога нещата не завършват с края на историята, а продължават недописани.

            Човекът сам си е виновен за това, което е постигнал и това, което го застига. Човекът е божие творение, или творение на висш разум, или пък се е развил според теорията на Дарвин от маймуната. Каквото и да се е случило, не е това, което е можел да бъде, ако вместо да развива себе си, не се е насочил към материята. Човекът се ражда в удобно измислен свят, от хора, които не позволяват на другите да се развиват. Човекът е в затвора на собственото си тяло и чуждите внушения, какво всъщност представлява животът. Израства в една среда и я приема за действителност, рядко успява да му просветне, но дори тези проблясъци, не стигат за да излезе от удобната така наречена действителност. Подвластен е на емоции и позволява да бъде ограничаван и манипулиран. Създава Егрегори, които с времето и поетата енергия добиват плътност и се превръщат в самостоятелни същества. Някой от тях се управляват от злите сили, казано чрез вярванията, от дявола, лошите извънземни и тнт този род. Хората са по-съвършени от колкото си мислят, въпреки, че пред природата наистина са малки сега, защото сами не заживяха в хармония с нея. Планетата плаче, отмъщава си, заради това,че хората се превръщат в паразити за нея, а не се стремят да я опазят и да възстановят своите умения, които някога вероятно са програмирани да са част от тях. Сега са закърнели и дори не се знае къде са забутани, от толкова бъгове в техните системи. Сякаш са като компютърен софтуеър, какъвто са създали, едни имат интерес той да не работи, а други да работи и печели този, които не иска да работи поне за сега. Тя наистина отмъщава, въпреки, че конспираторите имат теория за една организация, която използва климатични оръжия за да създава хаос и поражения в различни точки на света. Също така из информационните пространства се шири информацията, че САЩ , една държава е управлявана от трима евреи с очи на змия, които искат да въведат новия световен ред, в който ще останат много малко хора на планетата, които лесно ще се управляват и манипулират, както те намерят за добре. Идеята е, хората да изглупеят от храните, които са пълни с боклуци и нямат хранителна стойност, храните, които ги убиват, храните, които ги карат да използват лекарства, създадени от големите фармацевтични компании.

            Казват,че човек, каквото сам си причини, никой друг не може да му го причини, а аз ще добавя, защото си го е позволил, позволил си е, да приеме, нещата и да си затвори очите, за всичко. Как точно се е приспало цяло поколение, след поколение, след поколение …

            Информацията днес е, като кама, от едната страна е едната истина, от другата страна другата истина и двете режат и убиват, с ръката на този, които държи дръжката, а кой държи дръжката? Кой има интерес да обладае цяло човечество, да го вкара в коловоз, да унищожи човешката душа, същност на живота и да превърне хората в зомбита, които някога са следвали Хитлер, са следвали Сталин и винаги, от както съществуват парите, са следвали техния път.

            Животът е куфар, пълен с онова, което сложим в него. Човекът е куфар, пълен с химически вещества, с емоции, които сам е сложил в себе си. Черен Петър, излиза от комина, но какво от това, след него остават сажди, които отново се натрупват, както се натрупва и в днешния свят, в днешния живот човешки изменение на гена, в посоката, която някой, незнайно кой има интерес. Пионки сме, пешки, такова е чувството, но не знаем, къде е семенцето, което е трябвало да унищожим преди да се превърне в огромен бурен.Някой се е наел да обърка химията в човешкото тяло, да промени гена и да унищожи свободната воля и желанието за нея. Изобщо доброволно човекът да се съгласи да бъде воден, защото е по-лесно и не се поема грижа и отговорност за нищо. Създали сме толкова протези, помощни средства, технологии, на които се самовъзхищаваме, а всъщност признаваме,че ни мързи да развиваме всичките тези възможности в самите себе си. Вярвам, че преди наистина сме можели да се телепортираме, да левитираме, владеели сме телепатия и телеметрия, както и телекинеза и още други способности. Отворени сме били към информацията, че реалността е такава, каквато си е създадем и сме били много по-силни, но една Ева е отхапала от ябълката, една змия и е пошушнала да я даде на Адам и така, сме ослепели и оглушали, загубили сме дарбите и възможностите си, наказани сме да си ги възвърнем трудно, да докажем, че сме достойни за тях, но какво направихме до тук ние?

            Често хората сами си слагат ограничения, не сме създадени за това, не сме създадени за онова, от къде знаят, като не позволяват да го достигнат, не искат да се затрудняват. Честно казано, така  е по-лесно, уж да не се противопоставяш на природата, а всъщност съвсем лицемерно да я унищожаваш. Размислите ми ме водят навсякъде по света. Днес историята е изпълнена със събития, хората мислят, че техните бунтове срещу неудобството са революция, но истинската революция, не е в това да повярваш, че някой друг е виновен за изборът, който правиш, а да осъзнаеш,че сам, трябва да го промениш, без да го налагаш с първична сила. Контролът над телата и предсказуемите реакции на масите, са лесни за манипулация и подтискане на същността. Поддаваме се, на онези, които са осъзнали, факта, че човек, когато се роди е като гъба, попива онази действителност, която му поднесеш и влиза в рамките, които предава на следващото поколение, както и внушението, което му създава информацията представена по определен начин, в настоящето. Дяволът контролира медиите, парите, емоциите, защото носим в себе си изкушението, както и мързелът, това идва от двете страни, които съществуват, почти навсякъде като понятие. „Двата вълка в нас”, винаги има страни и така се взимат и решенията в съда, като се изслушват двете страни по едно дело и се взима решение. Това е правото, което е дадено да се защити определена позиция, но основното е, рамката, приета за „доброто” на човечеството.

            Напоследък научавам страшни неща за нашата държава, конспираторите, са категорични, че страната ни се пълни с най-големите боклуци, използват ни за сметище. Тук са всички стоки от които са се отказали другите държави, всички бегълци, които са изгонили, всички, черни пътища минават през Балканите.И          зползват ни за евтина работна ръка,съществува трафик на хора и трансфер  на органи.  Внушават ни, че от едно време ние сме крадливо племе, внушават ни, че сме лош народ и за това такава трябва да е съдбата ни, аз не го вярвам, но както малкото дете, вярва, че е такова, каквото му казват родителите и това мнение се запазва в него, така и по-големите хора, след като често им се лепват определения и често им се внушава, че са крадци, че за нищо не стават, че са мързеливи и се поставят в определен коловоз, който ги изолира в правилник създаден специално за да живеят следвайки го.

Точно като следният куриоз, една майка в България, ражда и получава възможност да гледа детето си до две години платено и една година неплатено. До тук добре, но системата за детските градини в столицата например, е създадена така,че децата трудно да се класират, ако не потърсят вратички и не поддържат корупцията. Така, ето ти предпоставка, създадена по този начин умишлено, за да потвърди правилото, че българите лъжат. Изкуствено се поддържат ниски заплати, за да се държат хората с непрекъснато чувство на безизходица и за да може да остане един лесно манипулируем народ, евтин труд на другите държави, ако може да е неграмотен, зле информиран и болен, както и наплашен и с чувство на безнадеждност. Какво ще постигне?

            Това ли е истината или с онази страшна градушка, каквато живелите в близките шестдесет години не са виждали през живота си, наистина природата си отмъщава, за всичките злини, които успяхме да и причиним за годините в, които съществуваме като част от нея.

            Вярно е,предговорът ми е малко разпокъсан, но основната идея е ясна,а тя е, че човекът спи…

            Сънищата му са различни, но ако се вземе и се разделят процентно на мечтите им, дали духовното и личностно развитие ще надделее?

 

Първа глава

 

            Ето, започва и тази история от някъде, някъде по средата или по – към настоящето. Главните герои са хората, от всякъде и за никъде. Тук ще ви разкажа истории, реални и не чак до там, но не подредени, а разпокъсани и някои от тях дори преразказани.

-         Имало едно време, хора, които не можели да разговарят с месеци, защото били далеч едни от други, хора, които се придвижвали с коне и каруци, хора, които живеели в пещери и се хранели като ловували с дървени копия в ръка. Имало едно време за, което разказват хората, но до къде се простира истината основана на факти и до къде измислицата не е ясно. – разказваше един дядо, който просеше на улицата, на едно девойче, което го гледаше с ей такива ококорени очи и мигаше, опитваше се да изтръгне ръката си от неговата, защото той я беше хванал за слушател. – Чуваш ли, момиче, днес ти не можеш да си представиш, че няма да имаш всички тези технологии, дрехи, удобства, магазин на две крачки и на всяка крачка забавление, нали?

-         Чичо, пусни ме, чичо, остави ме, бързам … - не на шега се уплаши момичето. Тя не чуваше това, което и казва старецът, просто се страхуваше и гнусеше, от дрипавия, миризлив човек пред нея.

-         Жалко, момиче, жалко и ти си като всички, ти също не виждаш човека, а фасадата му, ти също бягаш от разговор с мен. Ти се гнусиш от бедността, от хората, които са стигнали дъното в днешното разбиране за човешко общество. Пускам те, пускам, върви, слей се с масите… Жалко е, жалко, ах колко съм сам …

Дрипавият старец пусна момичето и от очите му се стекоха сълзи.

Навън се смрачи, по тротоара западаха едри капки юлски дъжд.

-         Това лято много вали. – заговори си сам на себе си старецът – Пък и тази градушка, преди няколко дни, като куршуми падащи от небето, както се изрази руската преса за една друга такава градушка. Приличаше на Армагедон, все едно идваше краят на света … Вероятно е Армагедон, вероятно идва краят на света, но за това се говори непрекъснато, непрекъснато, се предизвиква, извикват се събитие, след събитие… Ние сме си виновни, защото освен с действията си, предизвикваме събитията със страх и мисли насочени в тази посока. Дали е така?

-         Интересно, вероятно  е така… - старецът се стресна, до него беше застанал един костюмиран господин с чадър в ръка и като, че ли го слушаше. – Да, слушам те. Имам среща тук и в началото просто стоях потънал в мисли, после неволно чух какво си говориш, стана ми интересно и се заслушах. –оправдаваше се костюмираният господин.

Старецът се почеса по тила, не очакваше някой да му обърне внимание, не очакваше, изобщо …

-         Хората не разговарят с мен, мислят ме за откачалка, за това реагирах така господине.

-         Аз също нямаше да разговарям, ако не се бях заслушал в думите Ви. Прав сте за градушката, страшно беше, такава градушка не е падала в България от както съм жив. Вятърът е бил сто километра в час, а топчетата град с различни размери, от размер на орех, до топка за тенис. Имаше и с формата на шайба за хокей на лед… Това беше ужасна буря, образува се от нищото дойде и изпочупи стъклата на автомобилите, направи вдлъбнатини по другите им части, счупи и прозорците на сградите, изтръгна от корен големи дървета, изпочупи клони и наби новите външни изолации. Уби човек, рани други хора и настана пълна суматоха. Оказа се, че не сме готови, че не живеем безопасно, осъзнахме го, защото беше твърде изненадващо и бързо, както не сме очаквали. Дълго след това нещо ще има отзвук в нас. Изказаха се много мнения, интернет пространството се изпълни с изрази от „осанна” до „разпни го”, тоест едните твърдяха,че природата си отмъщава и трябва да се осъзнаем, трябва да заживеем в хармония, а другите конспираторите, твърдяха, че една организация с името системата ХААРП , която действа като климатично оръжие, което манипулира не само природните бедствия, а и настроението, емоциите и здравето на хората. Аз също не съм толкова убеден, но знам, че което и да е, води след себе си още.

-         - Да, да, така е. Вие сте интересен човек господине. Аз се казвам Петър, ще ми е приятно ако се запознаем. – протегна мръсната си с пораснали нокти, загрубяла ръка старецът. Костюмираният мъж я пое и на свой ред се представи:

-         Моето име е Найден. На мен също ми е драго. За жалост няма да можем да продължим разговора, човекът с когото имам среща идва. Ще мина от тук някой ден …

-         Надявам се, да изпълните обещанието си .

 

Найден се отдалечи и за да се здрависа с още един господин в костюм, двамата продължиха минавайки покрай Петър. Сега лицето му доби студен вид,все едно си сложи маска.

Това направи впечатление на Петър.

-         Ето още един човек, който слага стени, за да не се види, че всъщност е човек. Боже, аз грешният, който сам се обрекох да нямам дом, да съм гол и зависим от щедростта на хората и от тяхното великодушие, те моля, пази хората, дай им очи, дай им сърца… нека не ходят с къщи на главите си, и не заключват сърцата си за околните …Нека страхът да не скъсява пътищата им и да не ги прави зависими от материалното. Амин!

Петър се сви на кълбо пред църквата „Света Петка” в центъра на София и  се помъчи да заспи. Вече се беше стъмнило и нощното осветление хвърляше отблясъци върху паветата …

         Някъде към два през нощта покрай Петър мина група младежи, които се смееха неестествено и изглеждаха сякаш са дрогирани. Което в последствие се оказа точно така. Така тече животът, никой не може да ни каже, как точно да го живеем, ако ние не му позволим.Ако не позволим да ни бъде внушено, кое е добро за нас, ако не се зомбираме от всеки 25 кадър, или по-просто казано, ако си позволим да сме попивателни цял живот.

         Съвременният и модерен живот, не е нищо повече от внушени марки, внушен материализъм, желание за притежание на безмислени вещи, натрупани в подобието ни на дом. Всички ние днес, се поддаваме на изкушението да си купим дранкулки, патерици на мозъка, тоест телефони и компютри, техника и всякакви неща, които би следвало да ни водят, към по-напредничаво мислене. Уви не е така, нищо, което ни успокоява и приспива мислите ни, не е напредничаво, напротив, става причина за застой, за тъпчене на едно място и изкривяване на ценностната система спрямо, това, което мързеливото ни съзнание възприема за редно.Ние хората, загубваме инстинктите си, очакваме, някой друг да ни защити, вече не притежаваме обострени сетива, а приспани такива, от толкова много фалшива информация, която е с цел да ни заблуждава.

         Михайл седеше на прага на къщата си в село Трифоново, монтанско и оглеждаше пораженията от наводнението върху дворът, на който обикновено растяха домати, краставици, тикви,моркови и лук, боб и тнт. Всичко беше заминало, а почвата не можеше да попие дъжда и дворът беше пълен с вода, както и мазето и останалите пристройки, на първия и приземния етаж. Животните ядяха от подгизналото сено и започналата да мухлясва зоб. Михайл, не беше заминал за града, остана да помага на родителите си и да отглежда добитък и поминък, но уви, тази година всичко се провали. Той и без това страдаше, че е сам, освен една по-луда девойка в селото нямаше жена, която да поиска да остане с него, а годините му напредваха, вече наближавеше тридесет и пет. Той не беше в час с технологиите и имаше един стар телевизор „Електрон”, изобщо хващаше само три програми и то вечерно време, когато с майка му и баща му пийваха по ракия и вечеряха, споделяха какво са свършили и какво още имат да свършат на следващия ден. Той осъзнаваше, вече, че тук няма бъдеще, макар,че беше завършил само осми клас и изобщо нямаше идея какво точно ще прави, когато си замине от тук. В главата му, се зараждаше идеята да се махне и да опита нещо ново, но като,че ли не му стискаше да го стори.Един ден просто изчезна, търсеха го и от полицията и от спасителните служби, но не се намери дори парче плат от него.

         Един ден след десетина години се върна, родителите му бяха предали богу дух без да ги изпрати в последният им път, но пък се върна с някаква събрана сума и направи ремонт на къщата им, въведе модерни подобрения, нова баня с плочки, 3 Д телевизор и разни други такива, започна да си търси жена по интернет и се свърза с разни застаряващи жени, готови да му пристанат, но с условието да се премести в града. Той обаче след дългото отсъствие от дома не искаше отново да се махне от родното си място, въпреки, че нямаше перспектива, нали беше подобрил условията? Чудеше се, защо не идват при него.Тогва знаеше защо, но сега вече не знаеше. Все пак усещаше, че остарява и ако не направи нещо ще остане сам за това се съгласи да заживее с една жена с две деца в нейното жилище в София. Не беше свикнал да гледа деца, макар,че от части му приличаха на животинките, които хранеше и поеше на село. Той си беше единак, в чужбина сам си знаеше от какво се беше лишил, береше в Гърция и Турция плодове, зеленчуци, маслини и тнт, само и само да спести да стегне къщата на родителите си и дори не усети как остарява, а сега заряза всичко това, дойде в София, където като,че ли му изстръгнаха корените, беше като прекършено дърво, никой. Тръгна да търси работа, намери си на един строеж, най-хамалската, пиеше вечер с разни криминални типове и се прибираше при жената, която непрекъснато му натякваше с поведението с какъв неудачен селянин е и какво ли прави с него, но се примирявала, щом все пак носел нещо в къщата и помагал при отглеждането на децата. Един ден, един от работниците с криминално минало, пробол с нож друг работник, с който имали някакъв спор, понеже другите работници се страхували от него, но били свидетели решили да си затраят, а в последствие обвинили Михайл, като извършителят. Михайл изобщо не очаквал това, осъдили го на петнадесет години, за непредумишлено убийство, но осакатили и без това сакатото му бъдеще. Жената при, която живеел била бременна в четвъртия месец и чакала неговото дете, все пак имал надежда за бъдеще, което изобщо не видял, защото в затвора се отнесли доста зле с него, който никога не бил се сблъсквал с такова отношение и той полудял, остатъка от живота си прикарал неадекватен.

Жената родила момиченце и го изоставила в дом за сираци, защото нямала възможност да го отгледа. Така отново се очаква от новия живот за се пребори за своето бъдеще като започва по трудния начин.Плюс това тя не харесвала Михайл, търпяла го заради заплатата и секса с него. Примирявала се, че на тези години няма да си намери друг човек. За това и, когато родила момиченцето си помислила за другите си деца, за които нямала да може да се грижи  да им обръща внимание заради едно нежелано дете. Другите си деца тя обичала, те били от покойния и съпруг, който и оставил тази гарсониера преди да се спомине. Малката била занесена в дом за сираци в квартал Надежда, там още от най-ранна възраст се сблъскала с агресията на децата и се очаквало в най-скоро време да бъде затворен този дом, защото се създавали нови къщи от семеен тип.Там ще се отглеждат по-малко деца с повече персонал и по-добра грижа за децата. Вече 5 годишната Минка, така я кръстили в дома, защото майка и не и дала дори име, била настанена в такава къща, това било по-доброто за нея, не стигнала до проституция и избегнала сексуално насилие, въпреки,че в дома, често била пребивана, ако не от връстниците и, то от възпитателите. Не чувала добре с едното ухо, след един от побойте. Към днешно време се чувстваше добре, напредваше с уроците в предучилищните занимания и отношението към нея беше по-цивилизовано.

         Толкова много подобни истории и много по-лоши дори, защото често децата в домовете стават проститутки, гейове и се разболяват от венерически болести, СПИН и тнт. Затъват в канавката на живота и техният куфар е един безкраен кошмар.

Михайл въпреки,че бил откачил, преди това усещайки,че това ще се случи завещал имота си в село Трифоново, на момиченцето, което с помощта на адвоката си разбрал къде е и как се казва, дори адвокатът му, му оставил една снимка, която той пазел до гърдите си, до сетния си дъх. Той често бълнувал и викал на сън” Минка, детето ми, идвам си.” Това споделили съкилииниците му аз него след като бил преместен в Карлуково в лудницата. Той не могъл да преживее това унижение да бъде бит и изнасилен и отново бит и изнасилен и да знае,че е невинен и да плаща такава цена, каквато не е заслужил.

         В София живеят много хора, столицата на България приютява под покрива си, всеки, който мисли,че ще се спаси от настаняващата се с бързи темпове из цялата страна безработица, които не вярват, че в столицата или в друг голям град могат да се реализират заминават за чужбина, да работят за плантатори, като детегледачки, болногледачи или при по-добро образовение, като ценни кадри на нечия друга система. Българската действителност не е най-добрата по-принцип, това споделят онези, които са успели да се отърват от нея, но има и хора, които се страхуват да оставят домовете си и остават за да понасят ежедневно несправедливости, но в собствената си кошарка. Столицата е мястото където се взимат важните решения за цялата държава и от където се дава пример, който общата маса народ приема за нормално поведение и приема,че да се краде, лъже и измъква от закона е най-естественото нещо на света. Политическите фигури, с техните пръсти с маникюр, очи виждащи перспектива за себе си, вероятно приели системата от предишните, а те от по-предишните и всеки се храни добре… Все пак, това недояждане и алчност за още и още …

       


Тагове:   куфар,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liulina
Категория: Други
Прочетен: 360676
Постинги: 215
Коментари: 162
Гласове: 1395
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031