Живея в своите пердета,

в диплите им на цветя,

живея в тяхната планета

и търся скрита любовтта.

Не искам да се показвам вече,

от тези цветни нарисувани поля,

защото зад пердетата далече,

не виждам никъде светлина.

 

Така в света на своите пердета,

ще посрещна новите лета,

защото новата година крета,

в кризата на своята самота.

 

Обувката си случайно ще загубя,

дано намери я човекът за мен,

в който тьй отново да се влюбя,

че да поискам земен ден.

 

Дано животът тук ме привлече,

отново да изляза из зад това перде

и във вените ми щастие да потече,

а златен лъч през бури да ме преведе.

 

 

 

веднъж годишно пердетата да се перат

ти заслужаваш своето земно дненуване поведена от златен лъч...

Деси,иди на Сточна гара и си купи една голяма тиква(кестенка) и ако имаш късмет в полунощ тя може да се превърне на каляска.Поздрави! :)))

ясно е, че мръсните пердета, не са приятни нито на допир нито на мирис ...


Благодаря Никола !
Какъвто ми е късмета ...

Задължително и без това всички Софиянки сме Пепеляшки, защото живеем сред дим и пепел от какво ли не ... ;)
Нищо чудно и тиквата да стане каляска, в държавата Абсурдистан, но веднага ще я обложат с данъци и ще имам глоба, защото коне и каляски в центъра на столицата НЕ!;)

Каляската ще си я караш в Игралище ,а не в София.

интересно кой е този анонимен, които знае за Игралище ???

Деси,много си недосетлива за коментарите.:)))