Оглежда се небето в мен,
с очи шестнадесет разряда,
откъсва многолистен ден
и сякаш всеки в лист попада.

Разпръсква прахчета любов,
над океаните на самотата,
нанизва снажен апостроф,
за горен символ на душата.

Разнежен облак е приятел мой,
анализатор на небесния ефир,
изливащ капчици за водопой,
в егрегор наричащ се всемир.

Потичат като водопад,
към погледа на апострофа,
капчици любовен прах
и превръщат го в строфа!

Поздрави от мен!
Б.