Накъсва се,
пътеката сърдечна,
прашинка

плетки са наслагани
обримчени
на жицата като врабчета

Представете си един мъж става рано сутринта. В дома си живее сам, няма кой едно кафе да му направи. Тръгва към банята, но по пътя натам в петата му се забива едно стъкло от счупена чаша, която предната вечер като е пил е бутнал и не я е ...

Кал и рози
...
а беше хубаво да бе

Заглъхваща в екота тъга,
минава през ефира на очите,
рисуван филм в сивата дъга,

Пресича улиците градски, мрачни,
бодро крачи сутрин върху устни,
превръща облаците в прозрачни,

Вятъра изхвърли стволове,
корени дървесни и звезди,
впиха се в небето искрени,

В сянката ми брегове
са сгушени
ушите ми са в богове

Разтвори се ... вратата на потока
и той изхвръкна заклокочи,
в него плуваха доброто и порока,

Дверите се разтвориха,
влезе кръстопътя,
очите верния измолиха,

За тази която ме приютява,
в прегръдка от пушеци и омара,
за тази която е моя дом,

От спрялото вълшебство,
трепереща ръка,
невярващо повдига,

Щурците умират в студеното днес,
замлъкнали във вечните пози,
сама на паното извайвай финес,

Не закъснява тя когато си отидеш,
прегърнал посестримата и циганка през кръста,
пламено гальовен!

Ти ме рееш сред вълните
ти мислите ми изгребваш
безсрамнико