Полубог, полугол си над мен,
попивам те без цензура
и в дъх от любов променен,

На въже между ада и рая,
въжеиграчът балансира„
трябва да стигне до края

Ще слушам само моя вихрогон,
през полето от неволи той ме води
но нали е неземен кон,

  Повече от всички сгънати листове,
 в които надписвах имената на минало ...  
Повече от очакване, 

Преходни ©
От изгрев до залез сме въжеиграчи,
с измерени до атом крачки,

Птица съм ©
Бях птица,  която в клонака се скрива
  и в картина на клетка се вглежда, 

 Надраскано върху картината©  
Блед е той, блед е, изваян от думи,
обзет от страхове се люшка,

 Ние ©
През ключалката се гледаме
и проникваме навътре,

Немирница
Немирница в размирни дни,
от себе си дори е непланувана,

Сутрешни страници – упражнение
Самотата е част от ежедневието. Тя понякога е толкова натрапчива. Всеки плува в собствения си коктейл от мисли и не казани думи. Всеки носи умиращото си тяло бързайки за поредното си безсмислено оцеля...

  Вратар е Господ за топките от Ада,
а огънят от тях ме разтопява,
от пъкъл в сърцето си те вадя

© Град без любов
На топки спят зависими тела,
сгушени в своите живи сънища,

Всички сме въжеиграчи. Вървим по въжето на живота си и се учим да балансираме с пръчката между доброто и злото, кривото и правото, егото и душата. Всичко зависи от нивото ни на осъзнаване, на възможността ни да се изкараме с хастара навъ...

Декември  ©
Щом вляза в твоя дом последен,
изпитвам студ

Голота
Стоеше мирната стопанка гола,
в неговата очна степ,